Политиката на Фед задушава частното кредитиране

Йелън, която беше председател на Федералния резерв от 2014 до 2018 г., е наясно с инструментите. Тя беше служител на Фед през целия посткризисен период, когато централната банка увеличи баланса си чрез мащабни покупки на държавни ценни книжа.

„Можем да вдигнем лихвените проценти за 15 минути, ако се наложи“, каза нейният предшественик Бен Бернанке през декември 2010 г. „Така че наистина няма проблем с повишаването на лихвите, затягайки паричната политика, забавяйки икономиката и забавяйки инфлацията в подходящия момент."

Джером Пауъл, наследникът на Йелен във Фед, също изглежда необезпокоен от инфлационния риск. Говорейки пред Конгреса през февруари, той подчерта необходимостта от подобряване на условията на трудовия пазар, като отбеляза, че „високото ниво на безработица е особено тежко за работниците с по-ниски заплати и за афро-американците, латиноамериканците и други малцинствени групи“.

Но Фед възприе несъстоятелна позиция, ангажирайки се с толеранс за инфлацията (която най-много засяга работниците с ниски доходи), което е анатема за неговия мандат за стабилни цени. Ако целта е да се възстановят предпандемичните условия на висока заетост, увеличаване на заплатите и подобряване на производителността - което е особено от полза за малцинствата - Фед трябва да се въздържа от политики, които обезкуражават банките да отпускат заеми на създаващия работни места малък бизнес. Продуктивният растеж на бизнеса, който беше стимулиран от данъчните намаления и дерегулацията при администрацията на Тръмп, изисква достъп до кредит.

Банките обаче сега трябва да вземат предвид обясненията на Пауъл, че Фед ще продължи да увеличава своите притежания на държавни и ипотечни ценни книжа "поне" ​​със сегашния темп (1,44 трилиона долара годишно). Заедно с механизма на Фед за незабавно повишаване на лихвите, плащани на банките върху резервите им (одобрена като спешна мярка през 2008 г., администрираната ставка вече е основният лост на Фед), дилемата за банките е дали да продължат безрисковото си взаимодействие с Фед, или да рискуват с частни кредитополучатели.

Бъдещето на Америка като икономика на свободния пазар зависи от преодоляването на фундаментално затруднение: Всички предприемачески начинания, които са потенциално продуктивни, по своята същност са рискови. Това е природата на капитализма. Независимо от това, достъпът до финансов капитал е живителен за подобряване на перспективите на човек за икономически просперитет - съществен аспект от постигането на американската мечта.

Федералният резерв трябва да избегне превръщането на банките в държавни комунални услуги чрез подхода на моркова и тоягата, с който предоставя стимули за натрупване на резервни баланси, като същевременно налага параметри за съответствие, които обезкуражават поемането на риск.

Целта е да се стимулира, а не да се прави безсмислена производителната икономическа дейност от вида, който повишава БВП и оправдава увеличените заплати. Работниците се справят най-добре, когато банките намират за изгодно да инвестират в частни предприятия, да станат надеждни партньори с хората, които се стремят да създават продукти и да предоставят услуги.

Решенията на централната банка имат за цел да подкрепят, а не да изместват реалната икономика. Подходът на Фед за нежно убиване рискува трайно да засегне банковото дело чрез ограничаване на достъпа до кредити. Не е чудно, че движението за демократизиране на финансите се осъществява все повече чрез небанкови институции.