Европейската демокрация се адаптира към крайната десница

Но процесът на демократична адаптация протича двупосочно. Много масови партии възприеха политики, някога защитавани от крайната десница в опит да спечелят нейните избиратели. Управляващата коалиция в Дания заема все по-твърда позиция по отношение на миграцията, заплашвайки да върне бежанците в Сирия със съмнителното основание, че страната сега е „сигурна“. Във Франция, виден министър в правителството на президента Еманюел Макрон дори обвини Льо Пен в „мекота“ по отношение на ислямизма.

Следващата държава, в която партия, понякога обозначавана като „крайно дясна“, може да се присъедини към коалиция, е Швеция, чието правителство наскоро падна. Шведските демократи, партия, която някога се смяташе за скандална поради своите корени в неонацизма, сега изглежда близо до властта. Шведските демократи смекчиха своите реторика и имидж. Но всяко шведско правителство, към което те се присъединят, вероятно ще заеме позиции по въпроси като имиграцията и исляма, които биха били немислими преди десетилетие.

Либералите ще намерят този процес за обезкуражаващ, дори тревожен. Но в много отношения това е начинът, по който работи демокрацията - политическите партии се адаптират към промяната в общественото мнение.

Все още е твърде рано обаче да бъдем оптимисти относно способността на европейската демокрация да абсорбира крайнодясната политика. Има два големи теста, които може би предстоят. Първо, какво се случва, когато крайнодясната партия управлява не в коалиция, а сама? Второ, какво се случва, ако една от големите сили в ЕС поеме по пътя на крайно дясното? Това може да се случи в Италия, ако следващото правителство се базира на две твърдо десни партии - Италианските братя и Лигата. Може да се случи и във Франция, ако Льо Пен спечели президентските избори.

Свидетелствата от Унгария и Полша не са обнадеждаващи за това какво могат да направят крайните десни, ако не са ограничавани от коалиционни партньори. Виктор Орбан в Унгария следва класическия наръчник на силовите лидери, кастрирайки медиите и съдилищата, за да се окопае във властта. Когато по-късно тази година Ангела Меркел се оттегли от поста канцлер на Германия, Орбан ще стане най-дълго управлявалият лидер в ЕС - което може да отразява нещо повече от присъщата му привлекателност за избирателите.

Трудността на ЕС при нагаждането му към крайнодесен лидер е отразена от нарастващата ожесточеност на сблъсъците между Орбан и повечето други лидери на ЕС. Но Унгария е малка държава, така че нейното въздействие върху ЕС като цяло може да бъде управлявано. Ако обаче Льо Пен спечели френските президентски избори догодина, шокът ще се усети по целия континент. Не е невъзможно ЕС да се разпадне. Като алтернатива, той може да последва модела на европейските демокрации - и да се превърне в трудна коалиция между крайнодесните и масовите политици.