Облигационният пазар в САЩ се успокои, но вероятно за кратко

На пазара на облигации настъпи спокойствие, но отдихът вероятно ще бъде кратък, пише за Bloomberg Маркъс Ашуърт, бивш главен пазарен стратег на Haitong Securities в Лондон.

Въпросът е кога - а не дали - границата от 2% в доходността на 10-годишните американски ДЦК ще бъде премината. Това е пряко свързано с ревизиите на данните за заетостта от миналата седмица; те показаха, че възстановяването от пандемията е гладко и силно. Ако растежът е по-стабилен, инфлацията също ще бъде такава. Това покачване на доходността е глобална тенденция, която принуждава мисленето на централната банка да се промени. 

Нито едно от пазарните колебания не води в посока срив: скоростта на разпродажбата на облигации е сравнително широка и нехаотична. Това я прави по-вероятна да бъде устойчива, а не кратка свръхреакция. Работата на пазара на облигации е да изпраща предупреждения за инфлацията, но тази му функция беше задушавана от всички тези покупки (част от количественото облекчаване, QE) през последното десетилетие.

Текущата промяна към по-висока доходност се дължи на реалната доходност – тоест номиналната минус инфлацията – защото има фундаментално преосмисляне на това колко високи ще бъдат ценовите повишения през следващите няколко години. TIPS – тоест 10-годишните американски облигации, индексирани с инфлацията – вече са спечелили 0,60 процентни пункта тази година. Това показва, че пазарът вярва, че централните банки са твърде закъснели с контрола си върху инфлацията. До вторник доходността на германските бундове се повишаваше в 11 поредни сесии, покачвайки се 0,35 пункта, най-лошата серия (за цените им – бел. прев.) от обединението през 1990 г.

Никой от нас няма кристална топка, включително централните банкери. В края на краищата именно техните програми за стимулиране – заедно с шоковете при чиповете, логистиката и цените на енергията – позволиха на инфлационните очаквания да се вградят. Федералният резерв – който не е приключил със стимулите – върши добра работа, като убеждава пазарите да повярват, че ще се справи с инфлацията. Много пазарни коментатори останаха с впечатление за ястребово послание от последната пресконференция на Фед, но ключовата дума, която председателят Джером Пауъл използва, беше „пъргав“ – което със сигурност означава реагиране на колебанията в данните и в двете посоки, а не само сигурната сега серия от лихвени повишения.

Тъй като най-лошото от скока на инфлацията може би е преминало, бъдещата доходност на облигациите (а оттук и акциите) вероятно ще реагира на силата на икономиката, а не на историческите измерители на инфлацията. Обърнете внимание на индикаторите за бъдещ растеж и как Фед реагира на тях.

Логично е, че кредитните спредове – премията в доходността на корпоративните облигации над ДЦК – се покачиха от много ниската си база. Ако доходността се повишава като цяло, облигационното пространството ще изпита преразпределение на активите. Например, периферните европейски държавни облигации се представят по-зле от корпоративните облигации от инвестиционен клас, защото там имаше необходимото преоценяване на риска.