Облигационният пазар в САЩ се успокои, но вероятно за кратко

В Европа спредовете на корпоративните облигации с инвестиционен рейтинг са близки до средните за последните 10 години – период, който обхваща дълговата криза в еврозоната, притесненията, свързани със суровините през 2016 г., италианската криза през 2018 г. и самата пандемия. Покачването е сравнително рязко, като февруари е един от най-лошите месеци по отношение на разширяването на спредовете от години: 98% от европейския индекс за инвестиционния клас е по-широк тази година. Част от това може да е свръхреакция на възприемана внезапна промяна в мисленето на Европейската централна банка относно продължаването на стимулите. 

Положителната страна е, че дефолтите в глобален план - действително изоставащ индикатор - не показват признаци на нарастване. Това е до голяма степен, защото всички тези фискални стимули означават, че има малък шанс за рецесия. Корпоративният достъп до финансиране през последните години беше в изобилие: повечето фирми пиха много и дълго от този кладенец, като се финансираха на супер ниски лихви в продължение на няколко години. Корпоративните спредове в САЩ би трябвало да се възползват от чуждестранните купувачи, привлечени от горещата американска икономика, според анализаторите на JPMorgan Chase & Co.

Независимо от това, като цяло облигациите са предопределени да се представят по-слабо, тъй като доходността на ДЦК е съобразена с икономическия подем и инфлацията след пандемията. Хеджирането на крайните рискове става по-необходимо. Кредитът остава относително безопасно пространство. Предлагането на нов дълг може да се забави, действайки като естествен балансьор, докато по-атрактивни доходности не изкушат отново инвеститорите. Поне засега поръчките за книжата на държавните емитенти от Европа, както и на Великобритания, остават много стабилни, като по 30-годишната испанска емисия в сряда те бяха почти 10 пъти повече от набраните 7 милиарда евро.

Спредът на италианските ДЦК спрямо германските може и да е най-големият от лятото на 2020 г., но това вероятно е по-скоро инвестиционна възможност, отколкото предупредителен сигнал. Фундаментът на третата по големина европейска икономика е много по-силен, отколкото беше по време на дълговата криза от май 2018 г., при която 10-годишната доходност се удвои за кратко до над 3,5%. Доходността по италианските книжа се повиши с 1,2 процентни пункта от лятото, но все още е само наполовината на крайните стойности от 2018 г. От полза е, че политическият проблем с президентството засега е разрешен; Марио Драги остава министър-председател; няма нова италианска криза.

ЕЦБ е готова да закупи цялото нетно емитиране от 60 милиарда евро, което Италия предлага тази година. При тези по-високи доходности японските купувачи може да се изкушат да се диверсифицират встрани от германските облигации, които все още са с предимно отрицателни доходности – тенденция, която много други следват.

Облигациите вече са донякъде сходни с акциите, превръщайки се повече в пазар на подбора. Има изгодни сделки за тези, които се ангажират с класа активи. Но ситуацията ще бъде трудна, докато инфлацията не изчезне или растежът не се забави.