Европейският съюз трябва да пренапише фискалните си правила

Това би трябвало да е благоприятен момент за преработване на лошите фискални правила на Европейския съюз. Много се промени само през последните няколко години. Преди всичко желанието за публични и частни инвестиции - за ускоряване на декарбонизацията на икономиката, както и нейната дигитализация - е широко разпространено както в Брюксел, така и в националните столици, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Пандемията промени и старата политика. Рубиконът на съвместното вземане на заеми за трансгранични трансфери бе пресечен. Очевидният успех на огромните дефицитни разходи през 2020 г. затвърди урока, който европейските политици неохотно започнаха да извличат след предишни кризи: че строгият подход към бюджетната дисциплина вреди, а не помага за фискалната устойчивост, икономическия растеж и политическото сближаване.

Смяната на властта във важни държави създава възможност да се погледне на старите досиета с нови очи. Новото правителство в Берлин изглежда се ангажира с интензивен инвестиционен растеж както у дома, така и в Европа. Подобна откритост може да бъде видяна в Нидерландия и на други места. Премиерството на Марио Драги в Италия намали недоверието по оста север-юг. Това важи и за прилагането на съвместно финансираните национални планове за възстановяване, които широко се смятат (засега) за успешни, с изключение на страните, които се стремят да подкопаят правния ред на ЕС.

Но никой не би искал да заложи на постигането на политическо споразумение за значително реформиране на фискалните правила, които ще бъдат въведени отново следващата година, след като бяха облекчени в началото на пандемията.

Така живеем с двоен парадокс. Държавите от ЕС заедно провеждат много по-добри икономически политики, отколкото са правили от дълго време. Това е вярно в краткосрочен план – ударът на пандемията върху работните места, доходите и производителността бе много по-малък и краткотраен, отколкото имахме причина да се страхуваме – както и за техните амбиции в дългосрочен план. И все пак и на двата фронта напредъкът ще бъде ограничен от настоящата фискална рамка - по-специално нейното драстично изискване за намаляване тежестта на публичния дълг.

Финансовите министри са напълно наясно с риска от подкопаване на възстановяването чрез прекратяване на фискалната подкрепа твърде рано - всъщност те съвместно препоръчаха "умерено подкрепяща фискална позиция" за еврозоната като цяло тази година. А ангажиментът за инвестиране в зеления и дигитален преход, като същевременно се гарантира, че той няма да изостави хора, е силен. Но правилата не могат просто да бъдат пренебрегнати в съюз, който повече от всичко друго представлява законодателство.

Има три изхода от тази дилема. Единият е икономическата политика да бъде подчинена на старите правила на базата на това, че правните връзки в основата на европейския проект трябва да имат приоритет. Но предишната криза показа, че ако опитате това, вие жертвате както икономическите резултати, така и политическото сближаване.

Вторият изход е да се облекчат правилата достатъчно, за да позволяват желаните политики. Както германският канцлер Олаф Шолц обича да изтъква, фискалната рамка е доказала своята гъвкавост. Суспендирането ѝ може да бъде удължено. Европейската комисия има голяма тълкувателна сила и би могла да издаде по-снизходителни насоки по отношение на това как Брюксел преценява съответствието на националните политики с правилата, възнаграждавайки благоприятните за растежа инвестиции с по-малко искания за затягане на коланите.

Това има своите рискове. Националните правителства намират за удобно да се откажат от всякаква отговорност за координация на политиките в целия ЕС; опозиционните партии биха ги обвинили, че са отстъпили пред Брюксел. Разделителното сочене с пръст към други държави членки, които пандемията донякъде укроти, може лесно да се засили отново. Нещо подобно обаче е най-вероятният резултат, ако правителствата не могат да се споразумеят по третия изход: да променят категорично правилата.

Причината това да е толкова трудно е, че има малко ясно мислене за това какво трябва да постигнат правилата. Традиционните икономически аргументи изглеждат остарели: инфлационните последици от прекомерните разходи се оказаха по-малко рискови от строгите икономии; лихвен натиск относно националните заеми не се наблюдава никъде; а сега има спасителни фондове за справяне с кризите при рефинансирането.

По същия начин настоящите правила не правят много за справяне с най-големите икономически предизвикателства днес, които, харесва ви или не, изискват по-активна държавна политика и може би повече публични заеми, отколкото когато правилата бяха изработени за първи път. Най-добрата перспектива за реформа е лидерите първо да се споразумеят за какво са правилата и да формулират нови на база разбирането за това какви икономически политики биха постигнали по-широкото усещане за устойчивост, към което сега са ангажирани.

Предложението на Франция и Италия за предпочитане на някои видове инвестиции цели да направи точно това. Задължение е на тези, които се противопоставят, да направят същото.