Въпросът е продължава ли Путин да мисли като лидер от 19 век

Това убеждение, че войната е неизбежна, се подсилва допълнително от развиващите се събития: изостряне на сраженията в Източна Украйна; увеличаване на кибератаките; съобщението, че руските войски ще останат в Беларус; и новината, че Русия провежда учения с ядрено оръжие, предназначени да сплашат противниците ѝ. И поантата - с признаването на самопровъзгласилите се отцепнически републики за независими.

Както ми каза един високопоставен европейски представител: „Това е като да видиш филмов сценарий, разиграван във всеки детайл“. Усилията за предотвратяване на войната продължават. Но американците вярват, че сега се опитват да накарат Путин да отмени решение, което вече е взел.

Дългосрочният въпрос за това как стигнахме до тук ни насочва към конференцията в Мюнхен през 2007 г. Именно там Путин произнесе гневна реч, заклеймявайки реда след Студената война и използването на американската сила в Ирак и по света.

На следващата година Русия започна война в съседна Грузия. През 2014 г. се състоя първата атака срещу Украйна и анексирането на Крим. Западните лидери заплашиха Русия с това, което Меркел нарече „огромни щети… икономически и политически”. Но Русия издържа на санкциите и през 2018 г. организира успешно Световно първенство по футбол, като на финала президентите на две държави от ЕС, Франция и Хърватия, гостуваха на Путин във ВИП ложата.

Ако Путин сега е готов да игнорира заплахите от западните санкции, това може да се дължи на факта, че е чувал всичко това преди. Пълномащабно нападение срещу Украйна обаче би представлявало масивна еволюция в неговата готовност да използва сила и да приеме конфронтация със Запада.

След повече от 20 години на власт, на 69-годишна възраст, той може би вече се вълнува от наследството, което ще остави. Путин изрази дълбоко желание да „обедини отново” руския свят, който според него сега е разделен. Връщането на Украйна в орбитата на Москва може да се разглежда като завършване на историческа задача.

Ако наистина мисли като фигура от 19 век, Путин би повярвал, че едно масово кръвопролитие е оправдано, за да се „обедини“ нацията. В крайна сметка армията на Ейбръхъм Линкълн изгори Атланта през 1864 г., за да запази американското единство. Ото фон Бисмарк води три войни за обединяване на Германия - и все още е обект на възхваляващи го биографии.

Много анализатори обаче, включително руски либерали, смятат, че Путин е опасно заблуден, ако вярва, че подобни войни все още са възможни в Европа. Днес всяко зверство, извършено от руските сили, ще бъде записано на нечий смартфон и излъчено по целия свят. Младите хора в Русия се радват на същите технологични и социални свободи като съвременниците им в Западна Европа. Наистина ли те ще приемат опасностите, лишенията и моралния позор, които Путин може да им навлече?

Накратко, може ли той да продължи да използва методи от 19 век в 21 век? Може би сме напът да разберем.