Колко дълго продължават „мечите“ пазари ?

През 1964 г. американският борсов индекс Dow Jones Industrial Average достига ниво от 874,1 пункта, а 17 години по-късно той е на ниво от едва 875 пункта, въпреки значителната инфлация през този период, припомня The Economist.

Това е един от периодите на продължителен „мечи“ пазар, които довеждат инвеститорите до отчаяние. Има сериозни основания да се твърди, че в момента фондовите пазари по света се намират именно по средата на един от тези периоди, смятат от изданието.

В общи линии 20-ти век може да бъде разделен на шест основни фази, що се отнася до капиталовия пазар в САЩ - „мечите“ пазари от 1901–1921 г., 1929-1949 г., 1965-1982 г. и „бичите“от 1921–1929 г., 1949–1965 г., 1982–2000 г. Дъната и върховете, разграничаващи тези периоди, се наричат „исторически“ и се формират много по-рядко от т.нар. „циклични“ точки на промяна в тренда.

Много от хората, които са имали нещастието да преживеят някои от низходящите фази, са загубили всичките си спестявания, или поне голяма част от тях. Акциите са били отхвърляни за дълги периоди от време в полза на други алтернативи, като държавните облигации (в първата половина на столетието) или недвижимите имоти и стоките (в инфлационната втора половина на века). По време на „бичите“ пазари пък оптимизмът на инвеститорите води до надуване на оценките на компаниите до екстремни максимуми.

Когато dotcom балонът се „пука“ през 2000 г. финансовите коефициенти на щатските компании са на рекордни нива, припомнят от The Economist. Средното съотношение цена/печалба на акция (Р/Е) на широкия индекс S&P 500, коригирано с инфлацията, тогава достига 44,3 в сравнение с 32,6 малко преди началото на Голямата депресия през 1929 г.

Тези нива предполагат и значително отстъпление на фондовите пазари след рухването на илюзиите на инвеститорите. Отстъплението става факт, като във Великобритания индексът FTSE 100 пада с 50% за периода 1999-2003 г. През 2003 г., обаче ниските лихвени проценти, силно растящите корпоративни печалби и сравнително атрактивните оценки дават своя принос и в следващите четири години пазарите отново влизат в „бичи“ режим.

Би било трудно в началото на 2007 г. да си представим, че фондовите пазари се намират по средата на дългосрочен низходящ тренд. Въпреки това, случаят изглежда е точно такъв, имайки предвид срива от над 40% на световните индекси тази година. Към настоящия момент Dow се търгува на нива под 9 000 пункта, преминати за пръв път през 1997 г. Това означава, че за последните десет години инвеститорите, образно казано, нямат капиталова печалба, а единствено дивиденти.

Все пак, трябва да се отчете факта, че по време на „мечите“ исторически фази съществуват много добри възможности за краткосрочни печалби. Такъв бе и примерът от тази седмица на 13 октомври, когато Dow добави 936 пункта към стойността си – повече отколкото за първите 85 години от създаването си. Две от най-добрите години за американския фондов пазар всъщност са 1933 и 1935 – точно в разгара на депресията.

Към момента финансовите коефициенти на компаниите отново са на исторически атрактивни нива. В Америка, Европа и Великобритания средните дивидентни доходности са по-високи от краткосрочните лихвени проценти – явление, което почти не се е случвало през последните 50 години.

Близо 43% от фондовите мениджъри са на мнение, че акциите са силно подценени. Въпреки това, голямата част от тях не са се възползвали от „намалението“, като близо 50% държат по-големи кешови позиции от нормалното. Това е типично за периоди на продължителен „мечи“ пазар.

Дори анализаторите да смятат, че с прилагането на спасителните мерки от страна на централните банки и правителствата е избегната пълна икономическа катастрофа, голяма част от тях са загрижени за опасността от рецесия и ефекта й върху финансовите резултати на компаниите.

Промяната в „мечите“ нагласи на инвеститорите отнема много време - най-късият низходящ тренд през 20-ти век е продължил 17 години. Остава надеждата, че в 21 век времето ще се движи по-бързо.