FT: Буреносни облаци се събират над Източна Европа

Само преди година Източна Европа се смяташе за светлия лъч на континента – гъвкавата и динамична „нова Европа“, която се очакваше да изпревари по ръст тромавите, стари икономики на Запада. Западните инвеститори повишиха експозицията си, а местните инвеститори се радваха на силен ръст в сектора на взаимните фондове в Източна Европа, пише Financial Times.

Колко бързо се променят нагласите. С отслабването на апетита към риска сред инвеститорите фондовите пазари в Полша, Румъния, Русия, Турция, Унгария, Естония и България отбелязаха спад от над 60% от миналата година, изпреварвайки пониженията на западните индекси като S&P 500 и FTSE 100.

По подобен начин бяха засегнати и пазарите на инвестиционни продукти с фиксиран доход, като доходността от държавни ценни книжа се покачи от 6,3% до 10,75% в Русия, от 7 до 11% в Румъния и от 6,7% до 9,4% в Унгария. Курсовете на унгарския форинт и турската лира се понижиха дори и спрямо отслабналото евро, пише изданието.

Държави като Латвия, Унгария, Турция и Украйна трябваше да потърсят помощ от Международния валутен фонд (МВФ), а редица коментатори очертават мрачна картина за по-голямата част от региона.

„Ако погледнем предишни кризи на развиващите се пазари, през 80-те години беше Латинска Америка, през 90-те – Азия, а в началото на този век – Аржентина и Турция“, казва Нийл Шиъринг, икономист за развиващите се страни от Европа в Capital Economics. „Този път Източна Европа ще бъде повлияна от кризата.“

„Те са тези, които бяха най-зависими от чуждестранен капитал. Те имат огромен дефицит по текущата сметка, заемайки огромно количество чужд капитал, за да финансират потреблението и инвестициите“, казва той

С оттеглянето на това финансиране, тези несъответствия ще трябва да се коригират. Шиъринг предвижда „няколко години на негативен ръст за някои от страните в региона.“

Capital Economics обаче са сред по-песимистичните анализатори, докато повечето коментатори смятат, че Източна Европа ще се размине с рецесията.

Михаил Добринов, портфолио мениджър в Global Investors, посочва един епизод от средата на ноември, който красноречиво говори защо спадът няма да прерасне в регионална криза. Когато Турция понижи основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 18,75%, лирата отбеляза кратък спад, но компенсира загубите броени дни след това.

„Това бе съществена промяна в света на развиващите се пазари, в сравнение с 1997/98 г.“, казва Добринов. „Обикновено (в такива случаи) валутата спада значително и е необходима държавна намеса...“

Той смята, че е много важен фактът, че Турция може да води антициклична политика в този момент.

„Развиващите се пазари израснаха и са в по-добра позиция да се справят с валутни и макроикономически шокова в сравнение с преди 10 години.“

По-песимистичните анализатори отдават устойчивостта на лирата на информация, че Турция е в преговори за спасителна помощ от МВФ. Дори и Добринов смята, че някои части от региона ги очакват трудни времена. За пример той дава балтийските страни със значителния си дефицит по текущата сметка като „вероятно следващите след Исландия“. Той е по-оптимистично настроен за бъдещето на Полша, чиято икономика не е толкова зависима от износа в сравнение с повечето от региона, както и на Чехия, чиято банкова система не е толкова обтегната.

Шиъринг също е съгласен, че тези две страни, както и Словакия, ще бъдат, до известна степен, защитени благодарение на липсата на голям дефицит, въпреки че Чехия ще понесе някои негативи поради близката си интеграция с пазарите в ЕС.

Унгария, чийто дефицит по текущата сметка се очаква да достигне 5,5% от БВП тази година, и където както домакинствата, така и бизнесът имат значителни дългове, деноминирани в швейцарски франкове, се смята за по-рискова.

Унгария, Украйна, Турция, балтийските страни и Балканите формират региона на „супер дефицит“ според Шиъринг и той се опасява, че те може да бъдат в рецесия до средата на 2010 г.

Най-неясна е съдбата на Русия. Тя е една от малкото, която поддържа политика на фиксиран валутен курс. Политическият риск и спадащите цени на петрола представляват допълнителни опасения.

Пазарът очаква Москва да се поддаде на неизбежното и да позволи обезценка от 25% на рублата през следващата година. Въпреки това според Добринов Русия все още не е толкова проблемна, тъй като централната банка има достатъчно резерви.

За Източна Европа като цяло, дори и по-песимистичният Шиъринг е оптимист, поне в средносрочен план. „Да се надяваме, че това ще изглади дисбалансите и от 2011 г. нататък няма причина регионът като цяло да не расте с 5%, което е много добре в сравнение с 1,5% в Западна Европа“, коментира той.