По време на провеждащата се в Глазгоу климатична конференция всички изказващи се коментират колко е важно да бъде ограничено глобалното затопляне до 1,5°С спрямо прединдустриалните нива. Но само преди шест години в Париж учените говореха за ограничение с до 2°С до края на това столетие. Къде сме в момента по отношение на тези цели и защо е толкова важна тази разлика?
Ето какво разказват учени пред Ройтерс.
Днес глобалните температури са с 1,1°С по-високи спрямо прединдустриалните нива и всяко едно от последните четири десетилетия е по-топло спрямо всяко едно десетилетие от 1850 година насам. "Никога не сме имали толкова скоростно затопляне само за няколко десетилетия", коментира климатологът Даниела Якоб от Центъра за климатични услуги в Германия.
Според нея половин градус означава още по-екстремни събития, които се проявяват по-често, по-интензивно и по-продължително. Само през тази година проливни дъждове наводниха Китай и Западна Европа, а в Пасифика температурите бяха рекордно високи, имаше горски пожари в Средиземноморието, рекордна суша в части от Бразилия и т.н.
Тези събития причиниха смъртта на стотици хора и имаше и икономически последици - например заради сушата имаше недостиг на електроенергия в Бразилия, ограничен добив на въглища в Китай и унищожена земеделска продукция.
"Климатичните промени вече засягат всеки регион по света", коментира и Рейчъл Уорън от Университета на Източна Англия. Всяко повишение над 1,5° ще направи ситуацията още по-сериозна.
Горещите вълни например могат да станат по-чести и по-продължителни. Без човешката дейност екстремната горещина се случва веднъж на десетилетие, но при повишаване на температурите с 1,5°С тези събития ще се случват средно 4,1 пъти в едно десетилетие и 5,6 пъти, ако температурата се увеличи с 2°С. Ако се плъзнем по спиралата и допуснем затопляне с 4°С, то екстремни горещини ни чакат 9,4 пъти в рамките на едно десетилетие.
По-топлата атмосфера задържа повече влага, което води и до по-обилни валежи и рискове от наводнения. В същото време по-топлата атмосфера увелича и изпаряването - съответно и риска от екстремно засушаване.
Но разликата от половин градус е от ключово значение за ледените шапки на Земята. При повишаване на температурата с не повече от 1,5°С има шанс да бъдат запазени по-големи части от Гренландия и арктическия лед, обяснява Майкъл Ман от държавния Университет на Пенсилвания. По този начин нивото на моретата и океаните няма да се увеличи с повече от няколко метра и ще се запазят крайбрежните региони и малките острови.
При повишаване на температурите от 2°С нивото на океаните ще се увеличи с до 10 метра - колко бързо може да се случи това обаче учените не могат да изчислят.
Кораловите рифове няма да издържат и повишаване на температурата от 1,5°С - 75% от тях ще бъдат разрушени. При по-висока температура 99% от коралите по света ще бъдат унищожени и това застрашава и рибната популация, която разчита на рифовете, за да набави своята храна и да се защити от нападатели.
Увеличаването на температурата застрашава и селското стопанство, тоест изхранването и на хората. Ако има екстремни събития едновременно в различни части на света, които засягат производството на основни храни, то ще има съществен ръст на цените на храните и невъзможност на уязвими групи да си осигурят прехраната, предупреждава и Саймън Луис от Лондонският университетски колеж.
Повишаването на температурите с 2°С ще унищожи местообитанията на много животни и насекоми, които ще навлязат в пространството на хората. Това означава разпространение на много болести, смятани днес за редки и тропически - денга, малария и т.н. Високите температури увеличават и рисковете от горски пожари, което също е заплаха за дивите животни.
На този етап светът се е отправил към увеличаване на глобалните температури с 2,7°С до края на това столетие. Но учените предупреждават, че има пределна точка, от която няма връщане назад. Не е ясно кога може да дойде тя - продължаващото изсичане на горите в Амазония може да предизвика колапс и те вместо да усвояват, да изпуснат в атмосферата въглероден диоксид. Топенето на ледовете също може да извади огромни количества биомаса и това да бъде последната капка пред необратимите климатични промени.
Според анализите на учените, ако бъдат изпълнени всички заявки, направени по време на COP26 в Глазгоу, глобалните температури ще бъдат повишени с 1,8°С. Въпросът е тези обещания да бъдат превърнати в действия, допълват още климатолозите.


Кристиано Роналдо с исторически постижения при разгром над Узбекистан
Русия обяви готовност за нови преговори с Украйна
Египетски самолет кацна аварийно в Горна Оряховица
Лекари спасиха бременна след тежка катастрофа
Жалбата за "Парад на гордостта" във Варна остана без разглеждане
Л. Йорданова: Ролята на училището е много по-широка от академичните знания
Доверие на нула: Българите не вярват на институциите, политиците и партиите
Войната с Иран поставя под риск парични преводи за 124 млрд. долара от Залива
Скептицизмът на пазарите към Анди Бърнам е предупреждение за Великобритания
Русия създава алтернативна информационна екосистема
Стар VW Golf стана звезда, след като беше пратен за скрап
Hummer отиде на дъното при пускане на лодка на вода
Nissan спира работа по електрическия Qashqai
BMW 3-Series 2018 срещу Audi A4 2018: Кое е по-надеждно
Китайци направиха най-черната автомобилна боя
Невзоров засега остава без обвинение
Идва ли краят на евтините стоки?


преди 4 години да , ходи на майната си ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години всички гласуваме ЗА! зелени марксисти не виреят в България отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години точно това съм замислил ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години както и при тебе - лявата и дясната част на мозъка ти действат независимо отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години смени си гражданството и изчезни отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години след тебе само ше пусна тоалетното казанче ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Има повратна точка на климатичните промени, от която няма връщане назад, а учените дори не могат да кажат кога би настъпила тя.Ами да, защото разглеждат идеализиран модел, а не реален. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Наистина, досега не съм чул, някой да разглежда планетата като част от слънчевата система и да ни будалкат, че сме затворена система. А в действителност термодинамиката на планетата се влияе и от Слънцето и космическите цикли също! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Когато ни облъчват с подобни безумни брътвежи, манипулаторите пропускат поведението на СЛЪНЦЕТО , което се приема като константно. Никой от тези корифеи не коментира СЛЪНЧЕВИТЕ ЦИКЛИ И СЛЪНЧЕВИЯТ ВЯТЪР, който е функция от скоростта на въртене на Земята.Какви са слънчевите цикли - 7 или 11 годишни или редуващи се в една 18 годишна цикличност??? Какво представляват Ван Аленовите пояси и как се променя магнитното поле на Земята в резултат от поведението на Слънцето?!! ЗА ТОВА НИ ГОВОРЕТЕ БЕ *** БЕЗПОДОБНИ, А НЕ ЗА ТОВА КАК СИПЕЙКИ НАД ГЛАВИТЕ НИ СЪС САМОЛЕТИ АЕРОЗОЛИ С АЛУМИНИЙ ЩЕ НЕУТРАЛИЗИРАТЕ ИНФРАЧЕРВЕНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ. ЯВНО ТОЗИ СВЯТ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ЗАВЪРШЕНИ *** НЯМАЩИ ПРЕДСТАВА ОТ НИЩО ДРУГО ОСВЕН ОТ ПАРИ И СПЕКУЛАЦИИ. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години хората и най-важното глобалното затопляне и всички промени в климата се случат и ще се случат със или без намесата на хората---и като получиш такъв отговор, разбираш как се е ставало професор през комунизма! То в самия му отговор има логически конфликт! :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар