Bosch: Производственият капацитет при чиповете все още изостава от търсенето

Въпреки че еднократните шокове в предлагането на пазара на полупроводници са преминали, капацитетът все още не може да отговори на глобалното търсене, заяви главният изпълнителен директор на германския доставчик на автомобилни компоненти Robert Bosch Волкмар Денер, цитиран от Ройтерс. 

„Появиха се еднократни проблеми, които в момента се решават“, посочи Денер, изказвайки се по време на конференция на автомобилната индустрия, организирана от Automobilwoche в Лудвигсбург, Германия. „Това, което се случва сега, е структурен дефицит: има много повече търсене, отколкото индустрията може да произведе“, добавя той.

Bosch е заделила повече от 400 млн. евро за инвестиции в производството на чипове в Германия и Малайзия през следващата година, като по-голямата част от бюджета на компанията ще бъде насочен към разширяване капацитета на откритата през юни фабрика в Дрезден, където се произвеждат 300-милиметрови пластини.

В същото време Bosch разчита на подизпълнители, които да покрият част от производството на чиповете и сензорите, които тя доставя на автомобилните концерни, споделя Денер. Като доставчик компанията изпитва затруднения относно проблемите по веригите на доставка през последните месеци.

„При продуктите, които произвеждаме, има начини да понижим напрежението по веригата. но сензорите на Bosch се състоят от много компоненти, които купуваме от други компании”, изтъква Денер.

Bosch заемна първо място в класацията на Automotive News Europe за 100-те най-големи доставчици на автомобилни компоненти в света по пазарен дял, чийто приходи от продажби възлизат на 46,51 млрд. долара за 2020 г.

В края на август концернът обяви, че обмисля да затвори своя завод в Мюнхен, който произвежда компоненти за коли, задвижвани от двигатели с вътрешно горене. Ходът на Bosch показва как преходът към електрически автомобили вече променя германската индустрия. Най-голямата икономика в Европа очаква да има 14 млн. електромобила и хибридни коли по пътищата си до 2030 г. в рамките на усилията ѝ да се съобрази с все по-строгите правила на ЕС за въглеродните емисии.