В края на март управляващите побързаха да се похвалят, че „за пръв път след 2009 г. се очаква излишък по (консолидираната фискална програма) за първите три месеца на годината, което е, наистина, добра новина, пише в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков.
Бързината на Министерството на финансите да оповести предварителните данни за март изглежда целеше да засенчи публикуваните в началото на април данни за изпълнението на бюджета за февруари 2015 г., смята обаче той. За него те също носят добри новини, но и същевременно крият и някои опасности.
За първите два месеца на 2015 г. разходите нахвърлят със 105,5 млн. лева приходите в консолидирания бюджет. Това е значително по-добре от дефицита за същия период на предходната година в размер на 688,2 млн. лева, отбелязва икономистът.
По-доброто изпълнение изцяло се дължи на приходната част, която е с 558,8 млн. лева по-висока в сравнение с миналогодишната (ръст от 13,3%), въпреки продължаващата дефлация в страната. Най-голямо увеличение в сравнение с двата месеца на 2014 г. се наблюдава при постъпленията от данъчни приходи – близо 600 млн. лева и от неданъчни приходи – над 120 млн. лева, докато помощите от Европейския съюз намаляват с над 160 млн. лева.
Повече от половината от ръста при данъчните приходи се дължи на по-високите постъпления от ДДС.
„Тук трябва да се отбележи, че това е резултат изцяло от сделки в страната, докато приходи от ДДС от внос намаляват в сравнение с предходната година заради „привнесената” дефлация основно по линия на енергийните ресурси, като петрола“, посочва Стайков.
Причина за това може да се търси в по-високото потребление и инвестиции в края на миналата година, които най-вероятно продължават и в началото на тази година, но не бива да се изключва и подобряване на събираемостта, допълва той.
Другият основен „виновник” са приходите от социални и здравни осигуровки, които се увеличават съответно със 132 млн. лева и 64,7 млн. лева.
Основната причина за по-високата събираемост може да се търси първо в увеличаването на минималните осигурителни доходи - средно с 4,4% и на максималния осигурителен доход, който беше увеличен от 2 400 лева на 2 600 лева. Положителен ефект върху събраните осигуровки може да се търси и в по-високата заетост в края на 2014 година, която може да се очаква да продължава и в началото на тази година, макар този ефект да е с неясни размери.


Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Бленджини: Не е възможно да играеш два мача за 18 часа
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Терзиев: До 2000 нови места в детските градини и ясли догодина
Няколко души пострадаха от мълния в увеселителен парк в Швеция
Украйна планира производство на ракети "Пейтриът": защо това е лоша идея?
Путин призна: Преминаваме през труден период, обеща да се справи с предизвикателствата
Рекордна температура от над 36 градуса измериха в Русе
преди 11 години В Германия разходите за здравеопазване нарастват от 2 405 долара на човек през 2001 година, до 4 700 долара през 2012 година. България 2001 година 130 лева, а през 2012 година са 515 лева. Сега всичките разходи на Великобритания за здравеопазване са 10% като 9,5% от тях са в брой - тоест извън осигуровки, застраховки, и държ-данъци. В САЩ са 18% от БВП - всички разходи за здравеопазване, като 11% от тях са платени в брой. Тук 7,5% от БВП - са всички разходи за здравеопазване, като над 42% от тях са в брой. А това с държавната каса, здравна, фактически отменя всякакви разходи на държавата за здравеопазване. Германия има над 100 каси, и то на различни принципи, а бедните и безработните задължително са осигурени. Да сте чули тук държавата да дава пари за осигуряване на бедни и безработни. В Сингапур 40% от болниците са държавно финансирани, останалите се финансират от осигуровки и застраховки от работодателите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Преките данъци напоследък са 4,7% от БВП, през 2008г. са били 5,7% от БВП. При подоходен данък 10% без необлагаем минимум и корпоративен данък 10%. А постъпленията от преки данъци на Полша са 4,2%, през 2008г. са 5,2%. .. Постъпленията от преките данъци в Германия са 4,8% от БВП, през 2008г. са били 4,65% от БВП. Япония - 5% от БВП, през 2008 - 5,2%. Румъния 6%, през 2008 - е 6,65%. САЩ имат постъпления от преки данъци - 10% от БВП, през 2008ма - 9,2%. Канада има 9,2%, през 2008ма - 9,7%. Австрия 8,6%, през 2008ма е 10%. Гърция - 8,2%, 2008ма - 7,2%. Дания - 16%, 2008г. - 17,5%. НО ПРИ ПЛОСЪК ДАНЪК БЕЗ НЕОБЛАГАЕМ МИНИМУМ, ОТ 10%, ЗНАЧИ ПРИХОДИТЕ ОТ ПРЕКИ ДАНЪЦИ ТРЯБВА ДА ДОСТИГАТ ДО 10% ОТ БВП. отговор Сигнализирай за неуместен коментар