Г. Ганев: Нямаме бърза работа в еврозоната

Какво е сбъркано в архитектурата на еврозоната?

- Има няколко слаби места. Ще се спра на две от тях. Първото е поведението на банките, които се оказа, че са поели не еврозонски, а национални рискове и започнаха да гърмят като бушони. Оттам идва говоренето за банков съюз, което е необходимо условие за съществуването на общ паричен съюз. Ако банките бяха разхвърляли рисковете си горе-долу равномерно из цялата еврозона, тогава нямаше да „гърмят“ така избирателно, като се почне от Northern Rock във Великобритания и се стигне до сегашната ситуация при испанските банки. Беше сбъркан начинът на банкиране, на регулиране и на надзор върху банките, което  предполагаше натрупването на рискове.

Второто сбъркано нещо е фискалната координация. Когато имаме обща парична зона на различни фискални единици е страшно важно те да не влязат в състезание към дъното и да бъдат ограничени в правенето на дефицити. Понеже обаче парата е обща, част от инфлационния натиск, който се поражда от тези дефицити, трябва да се понесе от другите фискални платци. Това е много добре известен стандартен проблем на общите парични зони и се оказа, че Пактът за стабилност и растеж, който беше създаден да предотврати именно това, не го предотврати. Настана състезание към дъното и Гърция го спечели убедително.

Предпазните фондове са всъщност водата за гасенето на пожарите. В крайна сметка се оказа, че се налага те да бъдат на паневропейско ниво, след като имаме обща парична зона.

От новите препоръки на Европейската комисия към България става ясно, че болните ни проблеми са си все така болни, въпреки че има регистриран известен напредък. От Брюксел оказват някакъв натиск за извършване на реформи, но ключови реформи така и не виждаме ...

- В предизборна година не очаквам да се случат реформи, след като и в предходните три не са се случили. Тук-таме има нещо пипнато – малко пенсионната възраст, малко в образованието, малко БАН... От друга страна дори тези дребни неща причиниха страхотни конвулсии, та човек да разбере колко трудно се правят истински реформи. Много области – те са вече стандартно известни, изпитват сериозни проблеми. Това са пенсионна система, здравеопазване, образование, правораздаване и бизнес среда, включително и административния капацитет. В енергетиката нищо не се пипнало също.

Тези области не слизат никога от дневния ред на препоръките. Голям напредък би могло да има с електронното правителство, малко нещо уж мърда при образованието – сега се чака и нов закон. Цял нов закон за образованието в година преди избори – това е много амбициозно. Това е риск и ако наистина се действа – аз ще бъда много впечатлен. За пенсионната система – тя отново не е на дневен ред и докато разчитаме на разходопокривния модел и по всякакъв начин задушаваме капиталовия, демографските проблеми и реалности в България ще раждат непрекъснато тежки проблеми в тази система.

Кое е положителното и кое – отрицателното послание за България от оценката на ЕК?

- От т нар. преглед на времето (Weather Report) и оценката на изпълнението на седемте препоръки от миналата година, имахме 2 слънчица и само един дъжд, всичко останало бяха облаци – хем плюс, хем минус.

Положителното според мен в препоръките за идната година, за периода 2012-2013 г., е че се акцентира сериозно върху структурните реформи и почти няма къде да избягаш и да се похвалиш с нещо друго, ако не пипнеш там.

Отрицателното послание е свързано с риска от бюрократично задушаване на растежа в малките страни и дори интерес на големите да го правят. Има риск заради ръста на заплатите, заради който може да се предложи, че икономиката ни е в опасност. Напълно съм съгласен със синдикатите, че не трябва да се пречи на техния ръст, стига той да е подплатен с производителността. Европейският съюз обаче, в лицето на този механизъм за мониторинг на икономическия растеж, има идеалният инструмент за намеса.

Огромният приток на преки чужди инвестиции също би могъл да бъде третиран сякаш дадена държава се проваля и трябва да бъде санкционирана. Такава опасност съществува и трябва много да внимаваме нашият интерес да бъде защитен.