Пазарът на бизнес имоти - в капан на политическата обстановка

Догодина ще заработи и молът в Плевен (Panorama Mall). Проектът трябваше да бъде готов през 2011 г., но заради кризата откриването му се забави. Основният наемател – Carrefour, сам поиска търговският център да отвори врати по-късно. Заради дългове обаче се наложи принудителна продажба на мола. Купувач е Светослав Радев – един от основателите на Юнионбанк, като сделката е финансирана и със заем от Инвестбанк.

Освен търговската верига Carrefour, магазини ще открият няколко от големите модни брандове, които са най-агресивни в експанзията си на българския пазар, но са достъпни като цени. Такава е и целта на мениджърите на търговския център – да създадат микс от наематели, които да предложат на потребителите стоки и услуги на достъпни цени.

Бургас, който вече е градът с най-много модерни търговски площи на 1 000 души население, пък е напът да се сдобие с още един търговски център – четвърти поред.

При търговските улици столичният бул. “Витоша” си възвръща позициите, след като мащабните ремонти в района започнаха да поприключват. Наемите се стабилизираха на три пъти по-ниски равнища в сравнение с пика на пазара преди кризата, а новият профил на булеварда – пешеходна зона, се оказа примамлив за много заведения, както и за големи и по-малки модни брандове от по-достъпната ценова категория.

Индустриални площи – пазарът гладува

Консултантските компании продължават да очакват пренасочване на инвеститорите от офисите и жилищата към индустриалните и логистични площи. Спекулативно строителство обаче няма – строителите предпочитат да изчакат, преди да стартират подобни проекти, защото ги считат за рискови в сегашната политическа и икономическа обстановка в страната.

По принцип България е периферен пазар за инвеститорите в индустриални и логистични площи заради лошата инфраструктура. Страната ни все още е встрани от тенденциите на водещите пазари, където търсенето на площи расте заради преобразяването на веригите за доставка и експанзията на онлайн търговията.

Инвеститорите имат и други проблеми, освен обстановката – инвестициите в имоти вече не се признават за инвестиции клас А, а много често инвеститорите сами си строят съпътстващата инфраструктура без разходите им да се признават. Така недостигът на качествени площи става все по-осезаем и много компании преминават към план Б – строителство за собствени нужди.

Нивото на незаетите площи продължава бавно да се понижава и е около 3%. Въпреки ниското ниво на заетост обаче наемите остават стабилни, защото голяма част от площите са стари и не отговарят на съвременните изисквания. Наемателите им обаче не са имали друг избор и са направили компромис с второстепенни местоположения или проекти.

Големите индустриални паркове, планирани преди кризата, все още остават на хартия. През последните месеци започна строителството на няколко по-малки проекта, но повечето или предварително са намерили наематели, или са за собствени нужди.

България остава рискова дестинация за повечето инвеститори заради политическата обстановка и инфраструктурата, въпреки макроикономическите и данъчни предимства пред други държави от Централна и Източна Европа. Инвеститорите обаче все повече се затрудняват с намирането на подходящи активи на водещите европейски пазари и постепенно разширяват хоризонта си към по-рисковите дестинации. В момента интересът е фокусиран върху Унгария, Чехия, Полша и Румъния и се очаква на някакъв етап да се пренесе и към България.

Достъпът до финансиране за реализация на проектите обаче остава затруднен. Така доминиращи позиции се очаква да имат местните инвеститори, които разчитат на очакванията за икономическо възстановяване и се фокусират върху обещаващи активи.