Evergrande слага край на китайския модел „строителство, строителство, строителство“

В крайна сметка съдбата на тези такива облигации и почти всички други издънки от неразположението на китайския имотен пазар зависи от Пекин. Китайската държава притежава почти всички големи финансови институции в страната, което означава, че ако Пекин им нареди да спасят Evergrande или други затруднени компании за недвижими имоти, те ще изпълнят това нареждане.

На някои задгранични пазари се тиражира идеята, че кризата в Evergrande може да предвещава криза от мащаба на тази, предизвикана след срива на Lehman Brothers. Предвид влиянието и личните интереси на Пекин, аналогията не е особено лесна. „Освен ако китайските регулатори сериозно не управляват ситуацията, системната криза във финансовия сектор на страната не е на картата“, казва Хей Вей, анализатор в Gavekal, изследователска компания.

Всъщност основната причина за кризата в Evergrande и по-широкия спад на пазара на имоти е самият Пекин. „Трите червени линии“, които правителството на Си обяви миналата година, предвиждат, че строителите трябва да поддържат нивата на дълга в разумни граници. По-конкретно, съотношението на задълженията към активите трябва да бъде под 70%, съотношението на нетния дълг към собствения капитал трябва да бъде под 100% и съотношението на паричните средства към краткосрочния дълг трябва да бъде най-малко 100%.

През юни Evergrande се провали и по трите показателя и затова на компанията ѝ беше забранено да набира допълнителен дълг, а това предизвика сегашната ликвидна криза.

Ситуацията се влошава от феномена „свиване на градовете“. След около три десетилетия, през които стотици милиони хора напуснаха селските райони, за да се заселят в градове, най-голямата миграция в историята на човечеството вече се изчерпва. Около три четвърти от градовете в Китай отчитат спад на населението.

Постигането на такъв преход може да отнеме години, казват анализаторите. От неотдавнашните увещания на Си за необходимостта Китай да следва „общия просперитет“ става ясно, че той е сериозен. Заради голямата разлика в оценката на недвижимите имоти в търсените райони и не толкова привлекателните райони се стига и до увеличаване на разликата в неравенството в страната.

Все пак обикновените хора страдат от срива на пазара и кризата в Evergrande. 36-годишната Сю, която е отказала да каже цялото си име, живее в Синян и работи като секретар в местна фабрика. Майка ѝ е купила високодоходен инвестиционен продукт от Evergrande, за да покрие медицинските сметки за лечението на рак на белия дроб в късен стадий. Обещаните 7,5% възвръщаемост от инвестицията, която струва 200 хил. юана, не се реализират. Вместо това Evergrande отказва да плати, тъй като спестява пари в брой, за да предотврати потенциално огромни неизпълнения.

„Родителите ми са вложили всичко, което имат в Evergrande“, казва Сю. „Това вече не е само икономически проблем, а се превръща в огромен социален въпрос. Ако проблемът не бъде решен правилно, ще има сериозни последици“, казва тя.