Европейската централна банка засега не трябва да разглежда възможността за свиване на мерките за подкрепа на банковата система, но дойде времето да се замисли как безболезнено да приключи стимулиращите мерки в бъдеще, посочва Йорг Асмусен, член на управителния съвет на финансовата институция, в интервю за финландския вестник Helsingin Sanomat.
Чрез два аукциона, съответно през декември и февруари, ЕЦБ отпусна на банките от еврозоната над 1 трилион евро под формата на 3-годишни кредити при лихва от само 1% годишно.
„У никого не трябва да се появява усещането, че след като сме провели 2 аукциона, ще проведем и трети“, казва Асмусен, цитиран от РИА Новости. „Първите признаци на възстановяване вече са налице, макар че са необходими по-стабилни сигнали“, добавя той.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ смята, че инфлацията ще надхвърли през настоящата година целта на финансовата институция от 2% заради високите цени на енергоносителите и увеличаването на данъците, но вливането на ликвидност в европейската финансова система не носи риск от ускоряване на ръста на цените.
„Очакваме слаба рецесия в еврозоната, чиито мащаби между другото ще се различават сред 17-те държави от региона“, добавя той. Асмусен отбелязва и слабото темпо на възстановяване на деловата активност. „От наша гледна точка дълговата криза в някои държави продължава“, подчертава той.
Властите в отделните държави трябва да се възползват от периода на относително затишие на финансовите пазари за бързо провеждане на структурни реформи и подобряване на икономическото положение, както и за повишаване на конкурентоспособността на националните икономики, смята експертът. „Външната финансова помощ не трябва да подменя вътрешните икономически преобразувания“, предупреждава той.
Според него на срещата на високо равнище в Копенхаген, насрочена за петък и събота, министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната най-вероятно ще постигнат компромис за размера на Европейския механизъм за стабилност – постоянния спасителен фонд за еврозоната.
„Мисля, че съгласуването на този въпрос е ключово условие за партньорите в Г-20, които ще могат да започнат обсъждане на създаването на световни стабилизационни механизми“, подчертава Асмусен.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 14 години На банките трябва да се помага, защото (заедно с другите участници в стопански живот) са жертви на сегашна държавна финансова грешка, поради която се развива стопанска криза.Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори, в т. ч. банки няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар