Европейската централна банка засега не трябва да разглежда възможността за свиване на мерките за подкрепа на банковата система, но дойде времето да се замисли как безболезнено да приключи стимулиращите мерки в бъдеще, посочва Йорг Асмусен, член на управителния съвет на финансовата институция, в интервю за финландския вестник Helsingin Sanomat.
Чрез два аукциона, съответно през декември и февруари, ЕЦБ отпусна на банките от еврозоната над 1 трилион евро под формата на 3-годишни кредити при лихва от само 1% годишно.
„У никого не трябва да се появява усещането, че след като сме провели 2 аукциона, ще проведем и трети“, казва Асмусен, цитиран от РИА Новости. „Първите признаци на възстановяване вече са налице, макар че са необходими по-стабилни сигнали“, добавя той.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ смята, че инфлацията ще надхвърли през настоящата година целта на финансовата институция от 2% заради високите цени на енергоносителите и увеличаването на данъците, но вливането на ликвидност в европейската финансова система не носи риск от ускоряване на ръста на цените.
„Очакваме слаба рецесия в еврозоната, чиито мащаби между другото ще се различават сред 17-те държави от региона“, добавя той. Асмусен отбелязва и слабото темпо на възстановяване на деловата активност. „От наша гледна точка дълговата криза в някои държави продължава“, подчертава той.
Властите в отделните държави трябва да се възползват от периода на относително затишие на финансовите пазари за бързо провеждане на структурни реформи и подобряване на икономическото положение, както и за повишаване на конкурентоспособността на националните икономики, смята експертът. „Външната финансова помощ не трябва да подменя вътрешните икономически преобразувания“, предупреждава той.
Според него на срещата на високо равнище в Копенхаген, насрочена за петък и събота, министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната най-вероятно ще постигнат компромис за размера на Европейския механизъм за стабилност – постоянния спасителен фонд за еврозоната.
„Мисля, че съгласуването на този въпрос е ключово условие за партньорите в Г-20, които ще могат да започнат обсъждане на създаването на световни стабилизационни механизми“, подчертава Асмусен.


Черно море без трима ключови играчи срещу ЦСКА 1948 в Бистрица
Обмисля се създаване на общинска структура за подобряване състоянието на градската среда във Варна
След морето в България: румънците се връщат у дома за втората почивка
За кои три зодии предстоят промени до края на годината?
Виц на деня - 13 август
Съпротивата срещу AI центровете може да предпази сектора от нов дотком срив
Акциите и облигациите се покачват, залозите за по-високи лихви в САЩ отслабват
Русия обмисля саботаж и други атаки в Европа, предупреждава разузнаването
Джош Кушнер и Боб Айгър купуват Лос Анджелис Лейкърс за $12,5 милиарда
Тръмп се връща към икономически натиск върху "окопалия се" ирански режим
Mercedes подготвя нов хибрид за C-Class, GLC и GLE
Четири скрити функции на автомобила
Шест проблема при Honda CR-V на старо
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Говорителят на Белия дом Карълайн Левит се оттегля от поста си
Зеленски: Украйна се нуждае от поне 5% от американските ракети "Пейтриът"
Студен въздух сваля температурите днес, на много места ще вали
Аплодисменти приветстваха слънчевото затъмнение в Испания
преди 14 години На банките трябва да се помага, защото (заедно с другите участници в стопански живот) са жертви на сегашна държавна финансова грешка, поради която се развива стопанска криза.Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори, в т. ч. банки няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар