Европейската централна банка засега не трябва да разглежда възможността за свиване на мерките за подкрепа на банковата система, но дойде времето да се замисли как безболезнено да приключи стимулиращите мерки в бъдеще, посочва Йорг Асмусен, член на управителния съвет на финансовата институция, в интервю за финландския вестник Helsingin Sanomat.
Чрез два аукциона, съответно през декември и февруари, ЕЦБ отпусна на банките от еврозоната над 1 трилион евро под формата на 3-годишни кредити при лихва от само 1% годишно.
„У никого не трябва да се появява усещането, че след като сме провели 2 аукциона, ще проведем и трети“, казва Асмусен, цитиран от РИА Новости. „Първите признаци на възстановяване вече са налице, макар че са необходими по-стабилни сигнали“, добавя той.
Членът на управителния съвет на ЕЦБ смята, че инфлацията ще надхвърли през настоящата година целта на финансовата институция от 2% заради високите цени на енергоносителите и увеличаването на данъците, но вливането на ликвидност в европейската финансова система не носи риск от ускоряване на ръста на цените.
„Очакваме слаба рецесия в еврозоната, чиито мащаби между другото ще се различават сред 17-те държави от региона“, добавя той. Асмусен отбелязва и слабото темпо на възстановяване на деловата активност. „От наша гледна точка дълговата криза в някои държави продължава“, подчертава той.
Властите в отделните държави трябва да се възползват от периода на относително затишие на финансовите пазари за бързо провеждане на структурни реформи и подобряване на икономическото положение, както и за повишаване на конкурентоспособността на националните икономики, смята експертът. „Външната финансова помощ не трябва да подменя вътрешните икономически преобразувания“, предупреждава той.
Според него на срещата на високо равнище в Копенхаген, насрочена за петък и събота, министрите на финансите на държавите-членки на еврозоната най-вероятно ще постигнат компромис за размера на Европейския механизъм за стабилност – постоянния спасителен фонд за еврозоната.
„Мисля, че съгласуването на този въпрос е ключово условие за партньорите в Г-20, които ще могат да започнат обсъждане на създаването на световни стабилизационни механизми“, подчертава Асмусен.


Виц на деня - 47 септември
Денят ще е слънчев, с температури до 27°
Къшнър: Тръмп е твърдо решен да сложи край на войната в Украйна
Трагедия! Български футболист почина на едва 38 години
Черно море загуби с 0:1 гостуването си на Локомотив (Пловдив)
Chevron показa защо петролният бум във Венецуела остава далечна перспектива
Какво става, ако дадете по 700 долара на всички? Местната икономика процъфтява
Лавров предупреди, че Германия се движи към война с Русия
Goldman предупреди за петрол от $120, ако атаките в Близкия изток се засилят
Иран обеща "по-бърз и по-тежък" отговор на САЩ след размяна на удари по танкери
Защо Subaru продава един и същи модел като SUV и комби
Италианската полиция се сдоби и с Lamborghini Temerario
Вече е нормално - европейска емблема, китайска техника
Близо 300 редки Honda стоят на открито, за да носят пари
Автономните таксита Waymo влизат в Европа
Мирна мисия без пробив: Зеленски остава песимист след разговорите с Уиткоф и Къшнър
Спестявай повече с "Кешбек бонус" в BILLA
В кадър: Самолет с пратки на Amazon се разби и запали на летището в Маями, петима са загинали
АзГ разтърси Германия, Туск избухна: Само идиоти или предатели могат да празнуват
Датската кралица е приета в болница
преди 14 години На банките трябва да се помага, защото (заедно с другите участници в стопански живот) са жертви на сегашна държавна финансова грешка, поради която се развива стопанска криза.Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори, в т. ч. банки няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар