Пет предложения за изход от дълговата криза в еврозоната

Вариант номер 2. Продажба на държавни активи

Изглежда разумно и напълно естествено за правителствата с голям дял на публичния дълг да продават част от активите си и да използват постъпления от продажбата за обратно изкупуване на облигации. Това ще намали експозициите им към волатилните пазари и, ингорирайки скритите задължения, може привидно да изглежда, че са постигнали устойчиво ниво на дълга си.

Проблемът идва от там, че знаем твърде малко за стойността на държавните активи. Като цяло държавните активи представляват около 3% от БВП на еврозоната. Като дял от БВП на всяка страна, те варират в диапазона 35-40%. Продажбите на активи наистина могат да допринесат за намаляването на брутния размер на дълга.

За съжаление разпродаването на всички държавни активи не е нито възможно, нито желателно.

Вариант номер 3. Класическо преструктуриране на дълга

В сегашните условия първите два варианта едва ли могат да бъдат достигнати. И то достатъчно бързо, за да се предотврати спиралата, в която са попаднали почти всички държави от еврозоната. Покачващата се публична задлъжнялост съвсем логично дава началото на нова криза. Това ще направи преструктурирането на дълга не само неизбежно, но и доста привлекателно като вариант.

Проблемът е там, че публичният дълг на всяка страна се води в счетоводните отчети на търговските банки. Едно преструктуриране на дълга до 60% от БВП може да предизвика банкова криза, която да изисква намесата на правителството и поемането на още дълг.

Връзката между публичния дълг и банковите активи става пагубна до такава степен, че може да направи преструктурирания държавен дълг неуправляем без външна помощ. Много правителства ще се нуждаят от средства за рекапитализация на банките след едно такова преструктуриране.

Проблемът със спасяването на банките е, че процесът вече не е толкова евтин. Потенциалната каса е Европейският механизъм за стабилност, в която има 500 млрд. евро. Сравнете това с общия размер на дълга на страните в криза – Гърция, Ирландия, Португалия, Италия и Испания. Той е около 3,750 трлн. евро. И ако прибавим другата потенциална страна в криза – Франция – размерът му достига 4,710 трлн. евро. Пределно ясно е, че средствата на Европейския механизъм за стабилност са крайно недостатъчни, за да поемат няколко преструктурирания на дълга.

Вариант номер 4. Опрощаване на дълга

Дори и да бъдат намерени допълнителни средства външната помощ само увеличава нивата на дълга и влошава ситуацията вместо да я подобрява. Решението може да дойде, ако бъдат изпълнени следните две стъпки.

Първо, Европейският механизъм за стабилност или правителствата, приемащи радушно идеята, могат да закупят огромни количества от държавните облигации на страните в криза. Второ, да се позволи на Парижкия клуб да опрощава тези дългове.

В действителност дългът на страните в криза ще се поеме от по-богатите държави. Обаче този вариант ще срещне яростна политическа съпротива. Но и сложността на задачата я прави икономически невъзможна.

Нека да направим няколко допускания. Нека си представим, че всички страни от еврозоната опростят една четвърт от дълга на Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания и Франция. Размерът на отписания дълг се равнява на почти 1,2 трлн. евро. Това е около 30% от БВП на страните, които са склонни да опростят дълга на закъсалите си съседи.

За да видим перспективата пред този вариант, нека да си припомним, че през 2010 г. нивото на дълга като част от БВП на Ирландия бе 30% и от умерено задлъжняла държава, тя трябваше да спасява всичките си банки. Ако страните, които са склонни да опростят дълговете на задлъжнелите си съседи, вземат средствата назаем, публичният дълг на Германия ще достигне 110% от БВП, докато този на Гърция ще се върне единствено до предкризисните си нива.

Възможно е Парижкият клуб да предложи решение за малките страни. Това може би е най-вероятният сценарий за Гърция. Проблемът е, че щом това се направи за една страна, ще трябва да се направи и за другите.