Все повече имигранти от България и Румъния получават помощи в Германия по програмата за социално подпомагане на безработни Hartz IV и изследователите очакват броят им да нарасне. Същевременно румънците са особено добре интегрирани на германския трудов пазар, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ), цитиран от БТА.
Зависимостта на имигрантите от Румъния и България от социални помощи значително се повишава. Актуално проучване на Института за изследвания на трудовия пазар и заетостта към германската Федерална агенция по заетостта сочи, че делът на получателите на помощи по програмата Hartz IV от двете страни се е увеличил с почти четири пункта до 17% в рамките на година. Същевременно това е с 0,5 пункта повече от средното равнище за всички живеещи в Германия чужденци.
Преди отпадането на всички трудови ограничения за гражданите на двете членки на Европейския съюз най-вече Християнсоциалният съюз предупреждаваше за високата цена, която ще има това. Но изследователи доказаха, че имигрантите от двете страни са относително добре заети в сравнение с други групи чужденци и по-рядко получават помощи по Hartz IV.
От началото на годината обаче се наблюдава ясно увеличение на социалните разходи при тях, а Институтът за изследвания на трудовия пазар и заетостта очаква трайно нарастване. Но има разлика в това отношение между българите и румънците, отбелязва FAZ. Докато делът на получателите на социални помощи от Румъния се е увеличил със само 2,5 пункта до 11,5 процента и с това доближава нивата при другите имигрантски групи от Близкия изток и Южна Европа, то делът на българите се е увеличил с малко повече от 8 пункта до почти 28 процента.
Институтът отбелязва, че при повече от 40 процента става дума за хора, които наред със социалните помощи имат и някакъв доход от трудова дейност. Бедността зависи от равнището на доходите и колко хора трябва да живеят от тях. Много от мигрантите работят в селското стопанство и строителството.
Най-многобройни са получателите на помощи по Hartz IV сред румънците и българите в Бремен (34 процента), Берлин (30 процента) и Кьолн (28 процента).
Румънците са търсени на трудовия пазар. Безработицата сред тях е 6,3%, като това дори е малко под равнището за цялото население. При българите тя се е увеличила с 0,7 пункта до 15,8%.
Общо в Германия живеят 625 хиляди души от двете страни, като около две трети са от Румъния. В Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дуйсбург и Нюрнберг има по над 10 хиляди души от двете държави. Най-висок е техният дял в Офенбах, където съставляват 5,4% от населението. За 2015 г. се очаква увеличение от 130 хил. до 150 хил. души, допълва FAZ.


Bulgaria ON AIR събира музика и спомени в новото предаване „Една Година“ с Благослав Анастасов
Транспортната свързаност и рекламата са в основата на реформите в туризма
5,6% e безработицата у нас към края на октомври
Всеки трети жител на Варна е самотен
Осигуриха дронове, подводни роботи и AI технологии за изучаването на Черно море
Безкомпромисният представител на Доналд Тръмп
SpaceX постигна Светия Граал в космонавтиката - ракети за многократна употреба
Пазарът на облигации в САЩ говори високо. Стейси Ванек Смит разшифрова посланията
Фондът на Сорос е продал акции на Nvidia за близо $48 млн.
Новините в развитие
Aston Martin влиза в „Дакар“ с двама легендарни пилоти
Как скоростна кутия може да работи на две предавки и да издържи 5000 км
10-те шедьовъра на Fiat, които покориха света
Вратар на „Челси“ разби Ferrari за 350 000 евро
Кога спестените от гориво средства отиват за гуми
Съдът решава на 19 ноември дали да остави в ареста граничния полицай, прегазил Милена
Уличните лампи: През деня светят, през нощта - е тъмно
Гърция и Северна Македония предотвратиха предполагаем терористичен план: Кой стои зад заговора?
Съдът не пусна от ареста момичето, уговорило фаталната среща с Георги Кузев на Младежкия хълм
преди 11 години Потвърждавам, с допълнението, че тези наши *** и турци официално пред властите и европейските компании се представят като българи, но помежду си и с турците и арабите там се държат и говорят като турци и мохамедни. В държанието си към българите избиват натрупаните си в последните сто години комплекси. В болшинството случаи те се натрапват навсякъде като истински навлеци, с *** или еничарско поведение, и разбира се без никаква квалификация и едва назнайващи местния език. Най-добре е да се избягват, а при работен контакт веднага да се разясни на местните колеги за какво иде реч, като не се допускат отблизо и с тях да се разговаря (при работа) само на местния език там. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има масова миграция на роми с турско самосъзнание (т.нар. милиет) от североизточна България и Пловдивско към Германия, където те успяват да се влеят в местните турски имигрантски общности, поради това че владеят турски като майчин език. Същият процес се наблюдава и в българските имигрантски общности в Холандия и Белгия, където над 50% са български турци и турчеещи се роми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има много етнически българи, които са оставили къщи и коли и във Франция живеят под мостове на социални помощи за 400-500 евро на месец. Отделно имат осигурен обяд с вино при това. Не са само ***. Разточителните социални системи винаги създават ***. Защо в Испания и Италия младежката безработица е 40%, а в България само 18%, при положение, че осигуреността за започване на работа и перспективите там са несравнимо по-големи. Отговора се крие във факта, че в България много младежи осигуряват физическото си оцеляване, чрез каквато и да е работа, докато там за много от младежите е много по-приятно да висят по кафетата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има много етнически българи, които са оставили къщи и коли и във Франция живеят под мостове на социални помощи за 400-500 евро на месец. Отделно имат осигурен обяд с вино при това. Не са само ***. Разточителните социални системи винаги създават ***. Защо в Испания и Италия младежката безработица е 40%, а в България само 18%, при положение, че осигуреността за започване на работа и перспективите там са несравнимо по-големи. Отговора се крие във факта, че в България много младежи осигуряват физическото си оцеляване, чрез каквато и да е работа, докато там за много от младежите е много по-приятно да висят по кафетата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Германия приема за национален спорт, развъждането на ***, които да източват социалната и система! отговор Сигнализирай за неуместен коментар