Как ЕЦБ иска да подкрепи рисковите банкови облигации

Инвеститорите имат доста къса памет, когато централните банки предлагат облекчение.

Подчиненият банков дълг преминава през рязко рали, откакто председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги заяви подкрепата си по-рано през март. В средата на седмицата UBS продаде първите т.нар. допълнителни капиталови облигации от първи ред от средата на януари, привличайки залози за над пет пъти повече от размера на сделката, коментира The Wall Street Journal.

Рискът е, че твърде много подкрепа за класа активи ще подкопае целта на тази форма на банков капитал, който трябва да абсорбира загуби в моменти на стрес. Това подкрепя аргумента, че единственият капитал, който си заслужава името, е собственият.

Тези подчинени облигации, понякога известни като условно конвертируеми облигации (contingent convertible bonds, или CoCos), се разпродадоха драматично през януари и февруари заради опасения, че някои банки може да бъдат принудени да преустановят купонните плащания заради слаби капиталови позиции. Deutsche Bank бе сред най-лошо ударените, но облигации, емитирани от добре капитализирани банки като UBS, също бяха повлечени надолу.

Банките трябва да намалят или пропуснат купоните, когато капиталът им се понижи под минималните изисквания. Те трябва и да ограничат или спрат изплащането на дивиденти за акционерите и бонусите в тази ситуация.

Но за облигационерите пропуснат купон е такъв завинаги, докато акционерите и банкерите или мениджърите може да получат още плащания през следващите години, което не изглежда честно. Някои в ЕЦБ смятат това за един от факторите зад паническото разпродаване напоследък. Затова през март Драги представи документ на Европейската комисия, която въвежда два начина за помощ.

Първият на теория не предизвиква спорове и ще принесе еврозоната в съответствие с това, което британските регулатори правят. Той обаче може ефективно да намали капиталовите изисквания за банките от еврозоната, което е обратно на усилията, положени през последните години.

Всички надзорници искат банките да държат повече капитал, отколкото този, от който рисковите модели предполагат, че се нуждаят, за да са подготвени за неочаквани рискове – включително риска моделите да се окажат погрешни.

Но в Обединеното кралство това се разделя на две части: твърдо изискване, базирано на специфични правила, което се отразява на плащането или не на дивидентите, бонусите и купоните, и по-меко неясно изискване за рискове, трудни за оценка. По-меките изисквания са важни при стрес тестове, но могат да се нарушат без незабавни последици.

В еврозоната тези два компонента се разглеждат като единна твърда цел. Това отношение обаче, което се смята за по-сурово от банките на еврозоната, не е довело до по-високи капиталови изисквания спрямо конкурентите в Обединеното кралство, пише The Wall Street Journal.

Второто предложение на комисията изглежда по-противоречиво. То предлага третирането на купоните на подчинените облигации по различен начин от дивидентите, за да не губят облигационерите толкова бързо плащанията, колкото акционерите.

Тази писта обаче е хлъзгава. Първо, някои банкери ще искат различно третиране и на бонусите. Идеята е, че те целят стимулирането на хората, които правят парите и без които нито един облигационер или акционер не би получил и цент.

Второ, подобна промяна ще се отрази негативно на идеята, че тези видове подчинени облигации изобщо са капитал. В последната криза подобен капитал бе слаб заместник на реалния собствен. Той не успя да абсорбира загубите и доведе до по-големи публични спасителни програми.

Истината е, че волатилността и по-високите разходи за тези облигации днес са цената, която гарантира, че те ще си свършат работата при бъдещи кризи. Ако те не се държат като собствен капитал или не страдат като капитал, можете да се обзаложите, че изобщо не са такъв, завършва изданието.