ЕС се намесва по въпроса с отговорността на облигационерите при фалит на банки

Регулаторните органи на Европейския съюз (ЕС) подготвят възможността да се намесват в спорове между страни членки относно това как инвеститорите да понесат загубите за фалирали банки на фона на опасенията, че разнообразието от подходи може да затрудни преструктурирането и затварянето на голяма банка, която има операции в няколко държави, пише Financial Times.

Правилата, одобрени миналата година от Г-20, са създадени да предпазят данъкоплатците от участие в спасяване на банки, каквото имаше по време на финансовата криза. Според регулациите банките ще трябва да поддържат определен размер дълг за абсорбиране на загуби. Брюксел стартира процедури по въвеждане на споразумението в рамките на ЕС.

Но изникват проблеми, тъй като Германия, Франция и Италия потърсиха начини за изменение на своите национални правила така, че обезпеченият дълг като например облигациите да попаднат в новите международни изисквания. Ходът е насочен към това обезпечените облигационери да поемат загуби преди вложителите и други обезпечени облигационери като например контрагентите по деривати.

Германия промени закона така, че да направи по-лесно налагането на загуби на всички обезпечени облигационери, докато вместо това Франция предложи въвеждането на нов клас банков дълг. Италианският план се фокусира върху преференциалното отношение към вложителите пред притежателите на облигации.

Европейската комисия вярва, че различните подходи „могат да попречат на преструктурирането на трансгранични банки и да създадат несигурност за емитентите и инвеститорите“, гласи документ, с който FT разполага и който предстои да бъде обсъден по време на среща в Брюксел в четвъртък.

Брюксел също така се притеснява относно евентуални смущения на дълговия пазар, тъй като различното третиране на обезпечения дълг може да разпали „нарушения на конкуренцията“ между държавите.

ЕК търси начини за решаване на въпроса, като възнамерява да създаде общ подход спрямо своеобразната класация на кредиторите при банкова неплатежоспособност, т.е. кои кредитори са с предимство пред останалите, в случай че дадена банка трябва да бъде преструктурирана или ако фалира.

Отношението към обезпечените облигационери е сред основните проблеми пред ЕС, който иска да въведе споразумението между Г-20, касаещо т.нар. общ капацитет за абсорбиране на загуби (Total Loss-Absorbing Capacity, или TLAC), който големите световни банки ще трябва да покриват то 2022 г.

Стъпката към хармонизация най-вероятно ще бъде подкрепена от инвеститорите, които се оплакваха относно трудностите в оценката на риска в светлината на сложните и бързо променящи се правила. Налице са индикации, че ЕК предпочита повече подходите на Италия и Франция, отколкото този на Германия, което пък може да изостри тона.

Документът подчертава няколко „негативни последици“ от германския подход, посочван от индустрията на финансовите услуги, който може да увеличи разходите за финансиране на банките повече в сравнение с ръста на разходите при други алтернативи в средно- и дългосрочен план.

Някои страни, сред които Холандия, не са решили какъв път да поемат. Наскоро финансовият директор на холандската банка Rabobank каза, че предпочита повече френския, отколкото германския подход.

Европейски представители вярват, че предложените общи правила за обезпечените облигации ще получат одобрение от правителствата и банките, като отбелязват, че финансовите министри призоваха ЕС за работа в тази насока и че инициативата ще облекчи обърканите инвеститори.

Отношението към обезпечените облигационери също така е свързано с други търкания в ЕС относно това колко строго блокът трябва да принуждава кредитори на изпаднали в криза банки да приемат отписвания.

След като акциите на италианските банки поевтиняха рязко по-рано тази година, през май гуверньорът на Централната банка на Италия Игнасио Виско призова за генерално преосмисляне на европейските правила, касаещи загубите на банковите кредитори. Той каза, че блокът не трябва да допуска възможността за временна държавна подкрепа за банки в случай на бъдещи кризи.