ЕК повиши леко очакванията си за икономиката на България за тази година

Европейската комисия повиши леко прогнозата си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2021 г., но я понижи за следващата година. Според Есенната си икономическа прогноза икономиката на България ще се разрасне с 3,8% през тази година, докато през пролетта очакванията бяха за ръст от 2,7%.

Съществено ускорение на икономиката ще има през следващата година – с 4,1%, се отбелязва още в доклада. За сравнение, очакванията в предишната прогноза обаче бяха за ръст от 4,9%, което все пак сочи забавяне.

Прогнозите за инфлацията рязко скачат нагоре. Докато в предишния доклад за настоящата година се очакваше ускоряване от 1,6%, а за следващата – 2,0%, то сега прогнозите са ревизирани до съответно 2,4% и 2,9%.

Брюксел представи прогнози и за 2023 г. - ръстът на икономиката ще се забави до 3,5%, а инфлацията – до 1,8%.

От ЕК прогнозират, че скорошните повишения на цените на енергията и храните вероятно ще свият покупателната сила на домакинствата с ниски доходи. Увеличението на социални помощи и пенсии през тази и следващата година обаче ще компенсира ефекта от по-високите цени върху бюджетите на домакинствата, смятат от Брюксел.

Износът на стоки ще расте заедно с външното търсене, но износът на услуги ще се разраства по-постепенно.

Според Комисията по-високите цени на енергията и необработените храни са причина за ускоряването на инфлацията през второто и третото тримесечие на 2021 г. Сезонните ценови увеличения на туристическите услуги обаче са били по-малко изразени, което е помогнало да се ограничи инфлацията при услугите като цяло.

Възстановяването на данъчни приходи ще компенсира влиянието върху дефицита на все още силния ръст на разходите. Очакванията са дефицитът да се понижи през 2022 г., тъй като повечето спешни мерки ще бъдат прекратени, а по-големи плащания от ЕС са планирани да финансират по-голямата част от прогнозирания ръст на публичните разходи. Държавният дълг ще остане около 26,7% от БВП през 2021 г. и ще се запази около това ниво след това.

Рисковете пред възстановяването на България са свързани най-вече с пандемията от Covid-19. Според доклада въвеждането на зелен сертификат може да се окаже недостатъчно, за да се удържат нивата на новозаразени, а адаптирането към новото нормално да отнеме повече време. Освен това влиянието от по-високите цени на енергията върху основната инфлация и впоследствие върху частното потребление може да се окаже по-силно от очакваното.

Европейски съюз и еврозона

Като цяло икономиката на ЕС ще отчете ръст от 5% през 2021 г. и от 4,3% през 2022 г., но ще се забави през 2023 г. до 2,5%. Спрямо прогнозите, направени през пролетта, това е увеличение съответно от 1,3 пр.п. за тази година и от 0,4 пр.п. за следващата.

Що се отнася до еврозоната, прогнозите за настоящата и следващата година съвпадат с тези за целия Европейски съюз, но за 2023 г. темпът ще бъде една идея по-бавен – от 2,4%.

Авторите на доклада обаче отбелязват, че тази прогноза зависи в голяма степен от два фактора: развитието на пандемията от COVID-19 и темпото, с което предлагането се адаптира към бързото възстановяване на търсенето след повторното отваряне на икономиката.

През третото тримесечие на 2021 г. икономиката на ЕС възвърна нивото си на производителност преди пандемията и премина от възстановяване към растеж.

Този растеж ще продължи да бъде стимулиран от вътрешното търсене. Подобряването на пазарите на труда и очакваното намаляване на спестяванията следва да допринесат за запазване на стабилно темпо на разходите от страна на потребителите. Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост също започва да играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции, отбелязват от Комисията.

Въпреки това тенденцията на икономически растеж се сблъсква с нови предизвикателства, пише още в доклада. Пречките и сътресенията в предлагането в световен мащаб затрудняват дейността в ЕС. В същото време след рязък спад през 2020 г. цените на енергията, най-вече на природния газ, се увеличиха с тревожни темпове през последния месец и в момента са доста над равнищата отпреди пандемията. Това ще повлияе отрицателно на потреблението и инвестициите, прогнозират от ЕК.

Очакванията за инфлацията в еврозоната са тя да достигне връх от 2,4% през 2021 г., преди да се забави до 2,2% през 2022 г. и до 1,4% през 2023 г., тъй като се очаква цените на енергията постепенно да се стабилизират. Що се отнася до ЕС, инфлацията през 2021 г. ще достигне 2,6%, през следващата година - 2,5 %, а през 2023 г. - 1,6 %. За сравнение, това е с 1,2 пр.п. по-високо ниво за 2021 и 2022 г. спрямо предишната прогноза.

Авторите отбелязват, че COVID-19 все още не е победен и възстановяването зависи в голяма степен от развитието на болестта както в рамките на ЕС, така и извън него. В ЕС рискът от нови ограничителни мерки е особено важен в държавите членки със сравнително нисък процент на ваксинация. Икономическите рискове са свързани и с възможното продължително въздействие на настоящите ограничения и пречки при предлагането.

Основният благоприятен риск за перспективите за растеж е свързан с потенциалното повишаване на ефективността и с трайния напредък в областта на производителността, стимулирани от породените от пандемията структурни промени. Инвестициите, подсилени от Механизма за възстановяване и устойчивост, и съпътстващите структурни реформи ще бъдат от основно значение в това отношение. Като цяло балансът между рисковете, които засягат тази прогноза, клони в неблагоприятна посока, подчертават от Комисията.

Инфлацията може да се окаже по-висока от прогнозираната, ако ограниченията в предлагането бъдат по-трайни, а несъответстващото на производителността увеличение на заплатите бъде прехвърлено върху потребителските цени.