Българската електрическа мобилност – с потенциал за развитие или мисия невъзможна

Мнението на индустриалните играчи

Станиславов обърна внимание и на проекта на Next.e.GO в Ловеч, като заяви, че съоръжението може да произвежда както автомобили на германската компания, така и модели на други, вече доказани в глобален план марки. Той подчерта, че концернът вече е подписал договори за производство с България и Гърция и очаква да сключи подобни със САЩ и Мексико.

По-различно е положението на германския производител на премиум автомобили BMW, който успява да маневрира сравнително успешно в кризата с полупроводниците, докато други негови конкуренти пострадаха значително повече. Според Виктор Проданов, мениджър корпоративни продажби и електромобилност в BMW България, електрификацията не е нова тема за компанията. Тя се оформя още през 2013 г., когато BMW пуска на пазара своя първи автомобил от серията I, използващ рециклирани и рециклируеми материали. 

Към 2021 г. BMW е доставил над 1 млн. електрически автомобили в глобален план, като целта е до 2025 г. да достигне продажби в сегмента от около 2 млн. броя, изтъкна Проданов.

По отношение на емисиите компанията се стреми да ограничи с 40% вредните газове от целия жизнен цикъл на автомобила до 2030 г., както и да редуцира с 20 на сто емисиите от веригата на доставки спрямо нивата от 2019 г., добави мениджърът.

В същото време Росен Даскалов сподели, че „Син Карс“ се насочва към градската мобилност, като планира да стартира производство на компоненти в Русе, докато сглобяването на автомобилите ще се извършва в Мюнхен, Германия.

"Нашата стратегия е да произвеждаме възможно най-много от нужните компоненти“, посочва Даскалов.

Батерии и зарядни станции

Според Любомир Станиславов към момента е налице глобален недостиг на литиево-йонни батерии, които освен от електрическите коли, се използват и при потребителската електроника. Той подчерта, че този проблем ще се задълбочи, тъй като в момента делът на електромобилите в глобален план достига едва 2% с перспективата да нарасне бързо до края на десетилетието.

Относно рециклирането на батериите Станиславов смята, че един от вариантите е даден продукт да се използва за битови нужди, когато вече не е потребен за превозното средство. По този начин експлоатационният живот на батерията се удължава с няколко години. Той посочи американската компания Redwood Materials като един от големите играчи в бизнеса с рециклиране, който тепърва ще се разширява на пазара.

По темата за зарядната инфраструктура мнение сподели Виктор Проданов, който изтъкна факта, че 70% от всички зарядни станции в ЕС са инсталирани в три страни при положение, че тяхната обща територия е едва 23% от тази на общността. Останалите  30% от зарядните станции се намират в другите страни членки, които съставляват 77% от територията на ЕС.

Според Боряна Колева зарядната мрежа в България се изгражда предимно от частни инвеститори. Към момента действат 228 зарядни станции.

Българският пазар

Въпреки по-бавния темп на внедряване на електрически превозни средства на родния пазар българските потребители все по-често се обръщат към по-екологичните автомобили.

По думите на Колева към 2020 г. в страната ни са регистрирани 3543 изцяло електрически коли и около 13 хил. хибридни автомобили.

Проданов от BMW България допълни статистиката, подчертавайки, че през второто тримесечие на 2021 г. продажбите на изцяло електрически коли на компанията за българския пазар нарастват с 14,9%, докато тези на хибриди и плъгин хибриди се увеличават съответно с 31,9% и 107,7 на сто.

От своя страна Мартин Заимов прогнозира, че в рамките на три години броят на електрическите превозни средства в България може да нарасне до 100 000 автомобила.

Той защити твърдението, че този тип превозни средства стават все по-достъпни.

„На вторичния пазар вече се предлагат електромобили на цена от 8000 лв. Има и лизингови компании, които са готови да финансират подобни покупки“, изтъкна Заимов.