Българската електрическа мобилност – с потенциал за развитие или мисия невъзможна

Европейският подход

Участниците в конференцията обърнаха внимание и на регламентите, които Европейският съюз (ЕС) налага през последните години, за да стимулира прехода към електрическа мобилност, с което подкрепя своята борба срещу изменението на климата. Особено изчерпателно обяснение по темата даде Боряна Колева, главен експерт в дирекция "Национална транспортна политика“ към Министерството на транспорта, която заяви, че едно от основните предизвикателства пред широкото налагане на електромобилите е липсата на инфраструктура. Други пречки, според нея, са недостатъчно големият пробег, високите първоначални разходи при закупуване и скептицизмът сред обществеността.

АСЕА

Продажби на леки коли в ЕС за 2020 г. Графика: ACEA

По нейните думи съществуват редица законодателни инструменти в ЕС за подкрепа на електрическата мобилност още от 2011 г., когато е обособена Пътната карта за постигане на единно европейско транспортно пространство.

Колева изтъкна важността на Европейския зелен пакт от 2019 г. и свързания с него пакет "Адаптиране към цел 55" от 2020 г.

Технологична еволюция и алтернативи

Светът е решен да се изчисти от замърсяващите видове транспорт, като най-силен остава натискът върху автомобилния сектор. В него са съсредоточени и голяма част от усилията на концерните да подобряват наличните технологии и да търсят други иновативни решения, които могат да им помогнат в прехода към по-екологична мобилност.

Според Любомир Станиславов в момента се извършват три големи революции в глобалната автомобилна индустрия – преходът към електрическа мобилност, автономните технологии и промяната в начина на производство на превозни средства. 

Заради постепенното увеличаване на времето за експлоатация на електромобилите техният живот ще бъде съкратен до този на един смартфон, прогнозира Станиславов

По думите му България има много добре развита IT индустрия. Разликата с автомобилната промишленост е в това, че IT секторът не се нуждае от държавна подкрепа.

„На служителите в IT сектора им трябва сграда, работно пространство и добра техника под формата на компютри“, посочи Станиславов. В същото време автомобилната промишленост трябва да изгражда производствени съоръжения, връзки с доставчици на компоненти, което изисква огромни средства, добави той.

И все пак високотехнологичните иновации могат да изведат България до регионално лидерство по отношение на електрическата мобилност. Според Теодосий Теодосиев, основател и управител на Кинетик Аутомотив ЕООД, у нас се пренебрегват високите технологии и уменията, които страната ни има чрез своите кадри. Въпреки това основният проблем остава образованието. Около 80% от служителите на Кинетик са завършили в други страни. Теодосиев дава за пример Атина, където има много добро техническо училище, заради което Tesla изгражда център за научноизследователска и развойна дейност в страната.

Интересно мнение по темата изрази Левков, според когото в някакъв бъдещ момент двигателят с вътрешно горене ще се превърне в лукс, докато масовият транспорт ще залага на електричеството.

Той призна, че бъдещето на мобилността вече е тук, но България не е готова за него.

След въпрос от публиката участниците в конференцията обърнаха внимание и на електрическите конверсии. Според Станиславов това е метод, който се използва най-вече при конвенционалните модели с колекционерска стойност и не е икономически изгоден за масово превозно средство.

„Модерните електромобили разполагат с архитектура, която е по-лесна за внедряване“, изтъкна Станиславов.

От своя страна Левков обясни, че в България се развива подобна практика, но от няколко години КАТ не регистрира подобни модификации въпреки големия технологичен потенциал.

Компанията на Теодосий Теодосиев също работела по подобни проекти, но по думите му страната ни няма нужната инфраструктура за по-мащабното налагане на технологията.