Откакто iPhone излезе през 2007 г. цената на голяма част от най-популярните приложения е точно 0,00 лева. Потребителите не плащат нищо.
Но, разбира се, в действителност нищо не е безплатно. Вместо това те плащат със своите данни, които продават на търговците или с възможността на екраните на мобилните им устройства да се появяват реклами. Това е сделка, с която мнозина са наистина щастливи.
Но наистина ли е така?
Ново проучване на икономисти от Университета в Колорадо показва съвсем различни резултати. То сочи, че средният потребител би предпочел да плаща малки суми за приложенията, а в замяна да може да запази информацията си, а екраните им да останат чисти от реклами, съобщава The Atlantic.
За целите на изследването си Скот Севидж и Донал Уолдмън са анкетирали 1700 потребители, използващи смартфон, като им представили набор от платени приложения.
Едно от приложенията било безплатно и дори в момента е на разположение в iTunes и Google Play. В предложенията фигурират други пет приложения, за които е обяснено, че имат абсолютно същите функции като това, което е напълно безплатно. Разликата е, че тези пет дават известна неприкосновеност на личния живот, както и защита от реклами.
Това, което Севидж и Уолдман открили, е, че потребителите са склонни да харчат малко повече, за да запазят данните си. Средно потребителите са склонни да харчат по 2,28 долара за едно приложение, което няма да чете историята на браузъра им. Те дават средно по 4,05 долара за мобилни приложения, които нямат достъп до контактите им. За тези, които не ровят в информацията за потребителската локация, хората са склонни да похарчат средно по 1,19 долара. Средната сума, заделяна за приложение, което не проучва идентификационния номер на телефона, е 1,75 долара, а за такова, което няма достъп до текстовите съобщения - 3,58 долара. Хората са склонни да заделят по 2,12 долара за приложения, които нямат реклами.
Средностатистическото приложение за Android обаче има реклами, както и достъп до локацията на потребителя и до информация за телефона. Във връзка с това Севидж и Уолдман казват, че платените версии на такива приложения могат да достигнат до 5 долара.
Цената на по-често използваните потребителски приложения варира около 6 долара, въпреки че има високо специализирани програми, които се използват за медицински цели и струват между 500 и 1000 долара.
Подобен тип софтуер пести време, ето защо потребителите съзнателно или не, са готови да изтъргуват част от личната си информация, за да се възползват от тези възможности.
Икономистите, автори на проучването, смятат, че разработчиците трябва да дават на потребителите ясна информация, свързана с избора за неприкосновеност на личния живот.
"Ако потребителите знаят какво се случва, те могат да направят информиран избор и са изберат приложения, които отговарят на предпочитанията им. Това е далеч по-добро от въвеждането на други правила или правителството да се намеси в пазара, при условие, че знае малко за него", посочват те.
Учените открили, че по-опитните потребители, които използват смартфоните си непрекъснато и за много цели, са готови да плащат повече от по-неопитните. Младите хора пък са готови да платят по-малко, за да защитят личните си данни, показва още проучването.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата