Каква е крайната цел на Тръмп?

Споразумение от „Мар-а-Лаго“: Съвременен вариант на Споразумението Плаза?

Икономисти спекулират, че Тръмп може да се опита да организира ново Споразумение Плаза (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено), неофициално наричано „Споразумението от Мар-а-Лаго“. Оригиналното Споразумение Плаза (1985 г.) бе координирано споразумение между Съединените щати, Япония, Западна Германия, Франция и Обединеното кралство, насочено към умишлено отслабване на щатския долар спрямо японската йена и германската марка. Основната цел бе коригиране на търговските дисбаланси, особено на търговския дефицит на САЩ.

Подобна стратегия при Тръмп би включвала преговори с основните търговски партньори на САЩ и държателите на доларови резерви, за да бъде обезценен щатският долар и да се възстанови балансът в световната търговия.

Към октомври 2024 г. САЩ имат най-големи търговски дефицити със:

·     Китай – 245 милиарда долара

·     Европейския съюз – 193 милиарда долара

·     Мексико – 142 милиарда долара

·     Виетнам – 102 милиарда долара

·     Япония – 57 милиарда долара

·     Канада – 50 милиарда долара

Защо други държави биха се съгласили да засилят валутите си?

Тръмп разглежда митата като основен инструмент за преговори, използвайки ги като средство за натиск, за да постигне по-добри търговски сделки. Освен това той възприема американската военна защита в рамките на НАТО като възможен лост в икономическите преговори.

В евентуално „Споразумение от Мар-а-Лаго“ Тръмп може да предложи намаляване на митата върху търговските партньори или продължаване на военната защита на САЩ в замяна на доброволно поскъпване на валутите на ключови търговски партньори. Ако дадена страна иска да избегне високи мита върху износа си за САЩ или да запази американската военна подкрепа, тя може да бъде принудена да оскъпи валутата си спрямо долара с определен процент.

За да стабилизира допълнително финансовите пазари и намали рискове като нестабилност на пазара на облигации и нарастващи лихвени проценти, Стивън Миран се позовава на предложение на Золтан Позар.

Според него продажбата на резерви за отслабване на долара трябва да бъде съчетана със стратегия за преструктуриране на дълга. Това би включвало замяна на американски държавни облигации със 100-годишни необратими „вековни облигации“, което би намалило националната дългова тежест, като същевременно запазва ниски лихвените проценти, дори ако доларът отслабне.

Високорисковата стратегия за преговори на Тръмп

Привидно хаотичните му ходове – включително заплахите за анексиране на Канада, завладяване на Гренландия или военни действия – всъщност могат да бъдат част от целенасочена стратегия на „висока топка“ („highballing“). Чрез предявяване на изключително високи първоначални искания, Тръмп принуждава преговарящите страни да търсят компромис, като въпреки това успява да извоюва по-добра сделка, отколкото ако беше започнал с по-умерени искания.

Например, ако дадена страна е заплашена с 25% мита, военен натиск или изтегляне на САЩ от НАТО, тогава укрепването на валутата ѝ може да изглежда като разумен компромис. Това би направило стратегията на Тръмп обмислен опит за пренастройване на глобалната икономическа динамика в полза на Америка.

Влияние върху пазарите

Независимо от това дали планът на Тръмп ще успее, финансовите пазари трябва да се подготвят за повишена нестабилност. В краткосрочен план икономическата политика на администрацията вероятно ще доведе до натиск върху пазарите на акции пазари, тъй като икономическото забавяне ще започне да се усеща. Вероятността от рецесия е огромна.

Въпреки това след като фискалната консолидация напредне и дефицитът бъде овладян, фокусът ще се измести към стратегическо отслабване на долара. Обезценяването на долара може да доведе до нов натиск върху инфлацията и повишаване на дългосрочните лихвени проценти. Но това ще се случи от по-ниска база на вече редуцираните дългосрочни лихви. В оптималния сценарий администрацията би постигнала деликатен баланс, при който САЩ възстановяват своята индустриална конкурентоспособност, без да предизвикват дестабилизиращ отлив на капитали от пазара на държавни облигации.

За момента бъдещето остава несигурно, но едно е ясно: икономическата доктрина на Тръмп – далеч от това да бъде хаотична – е дълбоко стратегическа, със съсредоточен фокус върху пренастройването на ролята на Америка в глобалната финансова система. Дали пазарите, политиците и международните партньори ще приемат този подход, тепърва предстои да разберем.