Черният пазар на петрол ще продължи да процъфтява

Нелегалният трафик на петрол не е лесен, но е толкова печеливш, че препятствията само го забавят. Разбира се, властите могат да направят търговията с незаконни барели не толкова финансова изгодна, но в крайна сметка петролът ще продължи да тече, пише редакторът на Bloomberg Хавиер Блас.

И това наистина се случва. Русия, Иран и Венецуела – трите основни страни производителки на петрол, които са обект на санкции от Запада, все още добиват около 16 млн. барела на ден суров петрол и други нефтени продукти. Ако предположим, че триото продава петрол с отстъпка от 20% спрямо пазарните цени, може да сметнем: това е петрол на стойност 1 млрд. долара дневно.

Има скептицизъм относно способността на последния кръг санкции и обещанията за по-строго прилагане на по-старите такива, за да се спре незаконната търговия. Мерките ще създадат повече търкания и ще направят контрабандата по-трудна и вероятно по-малко печеливша, принуждавайки продавачите да предлагат по-големи отстъпки. Но няма значително да намалят потоците, камо ли да ги спрат.

Замесените суми са толкова големи, а бизнесът толкова привлекателен, че всички замесени – продавачи, купувачи и посредници – са силно мотивирани да открият алтернативни маршрути, трикове и хитрости, за да не спират колелата да се въртят. С времето правоприлагащите органи се уморяват, а контрабандистите стават все по-мъдри.

Не помага, че всички смятат руския, иранския и венецуелския петрол за незаконен. За Китай, Индия и много други развиващи се страни тези барели са толкова добри, колкото всички останали.

Нещо повече, държавите, налагащи санкции, имат стимул да не преследват особено контрабандистите, за да се поддържа цената на петрола ниска, и ще трябва да убедят всички останали, особено Пекин и Ню Делхи, че по-скъпият петрол е цена, която си струва да се плати, за да се наложат санкциите. Има исторически прецедент за това – успехът на ембаргото на ООН върху петрола от Ирак и Кувейт през 1990-1991 г.

Но през последните пет години научихме, че Западът няма политическа воля да понесе по-високите енергийни разходи, а Глобалният юг не е заинтересован да подкрепя Вашингтон, Брюксел и Лондон. Политическият апетит за строги санкции е толкова слаб, че дори Япония, обикновено подкрепяща САЩ, ги подкрепя само на думи.

Политическият и икономическият контекст е важен, за да се разбере какво следва на черния пазар на петрол. Вниманието е насочено към Русия и Иран, които заедно добиват около 15% от световния суров петрол.

Миналата седмица американският президент Доналд Тръмп подписа „президентски меморандум“, с който нарежда на администрацията си да възстанови кампанията за „максимален натиск“ и да „сведе износа на петрол от Иран до нула“. На хартия това беше силно действие.

Но Тръмп подкопа собствените си действия, казвайки, с химикалка в ръка, че е „раздвоен“ по отношение на меморандума. „Всички искат да го подпиша“, каза той и добави: „Подписвам го, но не съм щастлив да го направя“. Ако това не беше достатъчно, той ясно показа, че в крайна сметка не иска да нарушава потока на петрола: „Надявам се, че няма да ни се наложи да го използваме.“

Нещо повече, меморандумът беше дълъг на думи, но къс откъм действия. Дни по-късно в отделно изявление Министерството на финансите на САЩ обяви, че налага санкции върху „мрежата“, която Иран използва, за да заобикаля американските петролни санкции. Проблемът е, че този ход е насочен към един голям петролен танкер и два малки. През последните няколко години Иран разчита на повече от 500 танкера, за да пренася своя петрол, като близо 60% от тях остават без санкции.

Засега нека се съсредоточим върху петролните танкери, които продължават да събират ирански суров петрол за износ. Да, някои от тях се нуждаят от повече време, за да намерят купувач, и засега съхраняват суровината в открито море. Но е само въпрос на време – и на по-голяма отстъпка от пазарните цени – преди някой да купи този петрол.

Освен това иранският добив на петрол, измерен като цяло, е на най-високото си ниво от над 40 години насам. Техеран произвежда не само суров петрол – основният фокус на санкциите – но и други петролни продукти, като кондензати и втечнен природен газ, които избягват всякакви ограничения още по-лесно. Последните две категории отбелязват бум на производството през последните години. Ако съберем всичко това, ще видим, че миналата година Иран е добивал около 4,5 млн. барела дневно, което е третият по големина обем от 1978 г. насам.

Русия е подложена на санкции от малко след нахлуването в Украйна, но западните политици поставят акцент върху поддържането на ниски цени на петрола, а не върху ограничаването на потоците. В последните дни от мандата си бившият президент Джо Байдън значително промени нещата, налагайки на Москва най-строгите санкции досега. След като първоначалният шок отмина, започнаха да се търсят решения: на Русия ѝ бяха необходими по-малко от 25 дни, за да намери обходни пътища. Да, на Кремъл му се налага да продава петрол на по-ниски цени и да плаща повече за транспортирането му. Проблемите са многобройни, а част от добива все още не е намерил краен клиент, което принуждава някои танкери да се превърнат във временни плаващи хранилища. Но като цяло петролът продължава да тече.

Това е срамен провал на политиката, като бездействието се прикрива с реторика и думи. Докато западните правителства отказват да плащат повече за петрола като цена за осакатяване на черния пазар, Русия, Иран и Венецуела ще продължат да могат да продават своите барели.