Мариана Трифонова: Европа преценява тона си с Китай

Важен е финият баланс в отстояването на националните и европейските интереси в отношенията с Китай и другите азиатски държави. Това мнение изрази международният анализатор Мариана Трифонова, в рубриката "Азия в развитие" в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя посочи, че държавите от Европейския съюз се съсредоточават върху диверсификация на доставчиците на редкоземни елементи, метали и магнити, но се стремят да поддържат диалог с Азия заради чуждестранните инвестиции на Стария континент.

Според Трифонова ще отнеме време за преодоляването на зависимостта в доставките на редкоземни елементи и магнити, въпреки, че през последните месеци европейските институции се споразумяха с Австралия, Канада, Индонезия, Малайзия и други държави.

„Държавите членки на Европейския съюз знаят, че дисбалансът в европейския износ и китайския внос трябва да бъде преодолян, като  разделителните линии между държавите са за това кога и как това да се случи“, коментира международният анализатор.

„От една страна са наистина доста притеснителни цифрите по отношение на все по-растящият търговски дисбаланс, разбира се, в полза на Китай. От друга страна е чисто прагматичната необходимост, която има ЕС от китайския внос, най-вече по линия на редкоземни метали и елементи, магнити, разбира се, зелени технологии, необходими за декарбонизацията и всичко, свързано с високите технологии", коментира Трифонова.

По думите ù това, което може да се очаква от тук нататък, е вече очертано по време на Европейския съвет и то включва допълнително разработване на механизми за търговска защита, подобряването на досегашните и на инструментариума, разработван от 2018 г. насам. Тя поясни, че той се използва срещу икономическа принуда, за ограничаване достъпа на китайски компании до обществени поръчки.

Трифонова напомни, че новото българско правителство е по-благосклонно към Китай. „Инструментариумът за регламенти срещу чуждестранните субсидии беше използван включително и в България при евентуалната поръчка на китайски електрически влакове“, даде пример тя.

Международният анализатор отбеляза, че европейският дебат за директната търговска конфронтация с Китай беше отложен по-рано тази седмица, но подчерта, че позицията на България към Пекин винаги е била благосклонна.

„Винаги, дори при малко по-прозападно настроени правителства, които се сменяха през последните години, с много по-ясна евроатлантическа ориентация, България всъщност никога не е била против развитието на икономическите отношения с Китай, особено в сферата на привличането на чуждестранните инвестиции и подобряването на търговските взаимоотношения в полза на страната ни с износ на повече продукти, най-вече земеделска продукция“, даде пример Трифонова.

Тя смята, че правителството на Румен Радев използва прагматичност както в отношенията с Китай, така и с Русия. „Резултатите от нея се видяха на една високо поставена среща, която се проведе през юни между държавен съветник от Китай, премиера, президента и председателят на Народното събрание“, припомни Трифонова. И добави, че по-рано имаше Кръгла маса под патронажа на СУ ,,Св. Климент Охридски” за съвместното ни икономическо развитие.

Как се прояви европейският инструментариум в споразумението на Литва с Тайван? Какъв е диалогът между САЩ и Китай в момента? Как Южна Корея започна икономическо сътрудничество с Близкия Изток? Какъв е енергийния диалог на Азия с ЕС?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.