Coface: Напрежението в Близкия изток засилва рисковете за ЦИЕ – България е особено уязвима

Ескалацията на геополитическото напрежение в Близкия изток вече оказва значително икономическо въздействие върху Европа, особено чрез използването на енергийните пазари като инструментариум за налагане на власт. За това предупредиха експертите на Coface („Кофас“), които на регионален уебинар анализираха как растящите цени на горивата и несигурността в доставките променят перспективите за Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Те установиха, че така се увеличава инфлационният натиск, забавя се растежът и се създават нови рискове за бизнеса.

Сред страните от ЦИЕ България се откроява като една от най-изложените на рискове, свързани с енергоизточниците. Страната съчетава висока енергийна интензивност на БВП – което означава, че се изисква значително повече енергия за генериране на икономически резултат – със силна зависимост от вносни енергийни източници.

Освен това България показва почти пълна зависимост от вноса на природен газ, което допълнително засилва чувствителността ѝ към външни прекъсвания на доставките и повишения на цените. В резултат на това всяко продължително повишение на цените на горивата вероятно ще има непропорционално силно въздействие върху бизнеса и домакинствата.

„За българските компании това се изразява в нарастващи оперативни разходи, свиване на маржовете и намалена конкурентоспособност, особено в енергоемките отрасли. Очаква се въздействието да се отрази и върху потребителските цени, което потенциално може да забави вътрешното търсене и икономическия растеж“, коментира Пламен Димитров, управител на Coface България.

Риск от енергиен шок

Конфликтът в Близкия изток привлича отново вниманието към критични енергийни коридори като Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол, газ и други суровини. Всяко прекъсване или възприемани рискове от затваряне може да предизвика бързо покачване на цените и нестабилност на световните пазари, отбелязват експертите на компанията, специализирана в кредитното застраховане и управлението на търговския риск.

Те посочват, че в същото време Европа навлиза в този период с по-слаби газови резерви в сравнение с предишни години, което намалява способността ѝ да поема нови шокове в доставките. Тази комбинация създава среда с висок риск, в която дори ограничена геополитическа ескалация може да окаже значително влияние върху цените на горивата и наличността на енергия.

Инфлация, стагнация и политически ограничения в ЦИЕ

За икономиките на ЦИЕ каналът на предаване е ясен: по-високите енергийни разходи бързо се отразяват на инфлацията. Регионът вече показва ново ускорение на инфлацията, докато индустриалните индикатори сочат към отслабване на активността. Това създава класическа среда на стагфлационен риск – растящи цени, съчетани със забавяне на растежа. Централните банки са изправени пред голяма дилема: затягането на паричната политика за контрол на инфлацията рискува да подтисне още повече растежа, а облекчаването на политиката може да подхрани ценовия ръст, анализират ситуацията в ЦИЕ от Coface.

„Въпреки че регионът частично се адаптира след енергийния шок от 2022 г., настоящата ситуация подчертава, че Централна и Източна Европа остава структурно уязвима към външни енергийни сътресения и глобална геополитическа нестабилност”, коментира по време на уебинара Матеуш Дадей, регионален икономист на Coface за ЦИЕ.

Промишленост, транспорт и селско стопанство под натиск

Шокът от разходите не е равномерно разпределен в икономиката. Енергоемките сектори са в центъра на въздействието. Транспортът, химическата промишленост и тежка промишленост са особено изложени поради пряката си зависимост от цените на горивата и електроенергията.

В същото време селското стопанство е подложено на двоен натиск – нарастващи разходи за суровини (особено торове и дизел), съчетани с несигурни или дори понижаващи се цени на продукцията. Това свива маржовете и увеличава финансовото натоварване за компаниите, особено за по-малките участници, отчитат в Coface.

Анализаторите посочват, че на няколко пазара в ЦИЕ по-високите енергийни разходи вече оказват влияние върху инвестиционните решения, конкурентоспособността и избора на производствени местоположения, което показва, че продължителната нестабилност може да има структурни последствия за индустриалната база на региона.