Централните банки повишиха лихвите с 350 базисни пункта за седмица. Затягането продължава

Централните банкери по света продължават борбата си с инфлацията, като в последните дни ускориха своите ходове и одобриха лихвени повишения в общ размер на 350 базисни пункта (б.п.) - голяма стъпка напред, която цели да покаже, че регулаторите са сериозни в намеренията си да забавят ценовия растеж, пише Ройтерс.

Тази стъпка обаче далеч няма да е последната, след като няколко регулатори сигнализираха, че в следващите месеци може да се очакват още покачвания на лихвите.

Сцената на паричното затягане бе открита от Федералния резерв на САЩ, който в сряда (21 септември) одобри трети пореден лихвен ръст от 75 б.п. Решението, което е било взето единодушно, изстреля целевия диапазон на бенчмарковата федерална лихва до 3%-3,25%, най-високото ниво от световната финансова криза през 2008 г. насам, спрямо почти нулевото равнище в началото на тази година.

Централните банкери очакват федералната лихва да се покачи до 4,4% до края на годината и до 4,6% през 2023 г. - това означава, че четвърто поредно повишение в този размер може да е възможно на следващото заседание през ноември, около седмица преди изборите в средата на мандата.

В съобщението, публикувано на сайта на финансовата институция, се посочва, че банката "очаква последващи повишения в целевия диапазон да бъдат уместни" и че „е силно ангажирана да върне инфлацията до целта ѝ от 2%".

Ден по-късно (22 септември) Английската централна банка (АЦБ) избра да остане предпазлива и одобри второ поредно лихвено увеличение от половин процентен пункт.

С увеличението нивото на основната лихва бе покачено от 1,75% до 2,25%. Досега регулаторът предприемаше по-малки стъпки в посока парично затягане, след като през миналия декември одобри лихвен ръст от 25 базисни пункта (б.п.). Оттогава ведомството на Андрю Бейли покачваше лихвите със същия темп, докато през август не ускори крачка до 50 б.п. Това бе и най-голямото лихвено увеличение от 27 години насам и първото такова, откакто банката получи независимост през 1997 г.

След заседанието си АЦБ изтъкна, че ще продължи "да дава силни отговори, както е необходимо" към инфлацията, въпреки че икономиката на страната навлиза в рецесия.

Според АЦБ икономиката на Великобритания ще се свие 0,1% през третото тримесечие, което комбинирано с понижението от предходното тримесечие, е в съответствие с понятието за техническа рецесия.

"Ако перспективите предполагат по-устойчив инфлационен натиск, включително от по-силно търсене, Комисията (по парична политика) ще даде силен отговор, както е необходимо", посочиха в четвъртък от АЦБ.

Внимание в четвъртък получи и централната банка на Швейцария, но не, защото е изненадала пазарите. Ходът на регулатора от 75 б.п. бе в съответствие с очакванията на икономистите, но той маркира и края на ерата на отрицателните лихви в Европа, продължила цяло десетилетие.

Малко след това Норвегия повиши лихвите до 11-годишен връх, като заяви, че планира да продължи с паричното затягане и през ноември. Очакванията са лихвата да бъде около 3% през зимата, но перспективите "са по-несигурни от обичайното", посочиха от банката в свое изявление.

Решението на централната банка на Швейцария ще сложи край на отрицателните лихви в Европа. Източник: Bloomberg L.P.

И макар заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) да приключи още в началото на месеца е редно да се спомене, че и ЕЦБ също не планира да спре дотук.

В петък (23 септември) управителят на Германската централна банка (Бундесбанк) и член на ЕЦБ Йоахим Нагел посочи, че ще трябва ЕЦБ отново да повиши лихвите, дори това да навреди на икономическия растеж, пише Bloomberg.

От юли досега регулаторът е увеличил лихвите със 125 б.п., но "перспективите от последващи стъпки на затягане нараснаха и според мен те ще трябва да се осъществят".

"Не искам да крия факта, че борбата срещу инфлацията носи своя товар със себе си - тя вероятно ще временно ще притъпи растежа. Но да не правим нищо и да оставим нещата да поемат по своя курс не е алтернатива", категоричен бе Нагел.