Blackrock и UBP: Облигациите сега са по-привлекателни от акциите

В момента на пазарите преобладава една дискусия: кога централните банки ще се върнат към малко по-хлабав курс на паричната политика, т.е. няма да повишават лихвените проценти с темповете от последните месеци? Надеждата за „завъртане", за повратна точка, доведе до подем на фондовите пазари в последно време. Водещият германски индекс Dax и американският му аналог Dow Jones вече са с 20% над най-ниските си стойности за годината.

Експерти като Ан-Катрин Петерсен, старши стратег по капиталовите пазари в най-голямата световна фондова компания Blackrock, и Мохамед Казми, базираният в Лондон портфолио мениджър и макростратег в швейцарската Union Bancaire Privée (UBP), обаче предупреждават за по-нататъшни колебания на курсовете на фондовия пазар. „Пазарите подценяват риска от рецесия и устойчивостта на инфлацията", казва Петерсен пред германския Handelsblatt.

Затова според тях все още е твърде рано за широко навлизане на фондовия пазар. Те залагат на друг клас активи - облигациите.

Петерсен и Казми смятат, че постоянната инфлация ще доведе до по-строга парична политика на централните банки като Фед в САЩ и Европейската централна банка (ЕЦБ) за по-дълъг период от време, отколкото много инвеститори залагат в момента. Тогава лихвените проценти ще останат на високо равнище за по-дълго време, отколкото е заложено в момента на пазарите.

Тази оценка бе подкрепена от данните за пазара на труда в САЩ от миналия петък. Тук се наблюдават признаци на спирала на заплатите и цените.

Пазарът на облигации: Възможност за влизане

Общото мнение на Питърсън е, че „инфлацията вероятно ще достигне своя връх през 2023 г., но ще остане значително над целевата стойност през 2024 г.". Фед и ЕЦБ се стремят към двупроцентно увеличение на цените годишно. В САЩ този показател неотдавна беше 7,7%, а в еврозоната - 10,0%.

Затова експертът на Blackrock все още не очаква обрат в паричната политика. „2023 г. ще бъде годината на забавената и след това спряна парична политика, но все още не виждаме обрат". 

Петерсен очаква основният лихвен процент на ЕЦБ да достигне връхната си точка от 2,75% в средата на годината, а балансът да започне да се свива още в началото на годината. Според нея лихвените проценти трябва да достигнат връхна точка от 5,0% в САЩ и 4,25% в Обединеното кралство, като и в двата случая това ще стане през първото тримесечие.

Ако лихвените проценти останат високи за по-дълъг период от време, това ще засегне особено силно акциите. Защото високите лихвени проценти ги правят по-малко привлекателни в сравнение с облигациите. В същото време Петерсен очаква, че прогнозите за корпоративните печалби все пак ще трябва да бъдат значително понижени; за САЩ Blackrock очаква нулев ръст на печалбите през следващата година. Тази слабост на растежа, която оказва натиск върху печалбите, ще окаже допълнителен натиск върху акциите.

По принцип облигациите страдат и от повишаването на лихвените проценти: ако основните лихвени проценти се повишат, инвеститорите очакват, че новите облигации също ще трябва да предлагат по-високи лихвени проценти. Поради това те продават облигации, които са в обращение от известно време. След това цените им падат, а доходността съответно нараства. Този ефект е особено силен при дългите матуритети.

В резултат на това през тази година пазарът на облигации се срина също толкова силно, колкото и фондовите пазари: индексът Bloomberg Barclays Global Aggregate, който измерва глобалните резултати на държавните и корпоративните облигации с добър кредитен рейтинг, спадна с 15% от януари насам.