Какво е оптималното инвестиционно портфолио за следващото десетилетие?

Откакто лихвените проценти започнаха да се покачват през 2022 г., инвеститорите се възстановяват от един от най-големите шокове за техните портфейли - и за вярата им в диверсификацията, пише за Financial Times Кристиян Мюлер-Глисман, ръководител анализи за разпределението на активите в Goldman Sachs.

Ръстът на инфлацията по време на възстановяването от кризата с Covid-19 доведе до една от най-големите загуби за портфейлите с множество активи от повече от век. Дотогава обикновените портфейли от типа "купи и дръж", които инвестираха 60 процента в акции и 40 процента в облигации, бяха изключително успешни за инвеститорите. Инфлацията вече е като цяло нормализирана. И така, какво е оптималното портфолио за следващото десетилетие - добре ли е просто да се върнем към познатото 60/40?

Съвременната портфейлна теория, изложена от носителя на Нобелова награда Хари Марковиц, ни позволява да намерим така наречения „оптимален портфейл“ – този с най-висока възвръщаемост спрямо риска, включващ потенциал за диверсификация. След това това портфолио може да се комбинира с кеш или да се усили чрез ливъридж, в зависимост от толерантността към риска. Погледнато назад, портфейлът 60/40 наистина осигури най-високата възвръщаемост спрямо риска от 1900 г. насам, но при 10-годишните инвестиционни хоризонти оптималният микс от активи се колебаеше и рядко беше точно 60/40.

Всъщност оптималният микс от активи през трите десетилетия до пандемията от Covid беше по-скоро 40/60. Подпомогнати от ниската и вкоренена инфлация, облигациите имаха силен бичи пазар и осигуриха ползи откъм диверсификация, бидейки буфер на акциите по време на епизоди, когато инвеститорите избягваха риска. Но от 2022 г. дългосрочните облигации се представят зле. Макар че доходността им сега е по-висока и близо до средната в дългосрочен план, волатилността на лихвите (а оттам и цената на облигациите – бел. прев.) остава висока. Кривата на доходността на книжата е плоска. Тези фактори предполагат малка полза в сравнение с кеша.

В резултат на лошото представяне на облигациите от 2022 г. насам, но също така и на силната възвръщаемост на акциите, оптималният портфейл през последното десетилетие се измести близо до 100 процента акции. Не е изненадващо, че стойността на дългосрочните облигации в портфейла остава под въпрос. С по-голямата несигурност относно инфлацията през следващите години, както и с нарастващия риск от фискалните политики и по-високите съотношения на държавния дълг към БВП, облигациите станаха по-рискови.

Все пак наличието само на акции в портфейла изглежда неразумно след силния им подем и като се имат предвид високите им оценки, особено в САЩ. Премията за капиталов риск - т.е. очакваната допълнителна възвръщаемост на акциите спрямо облигациите - е в долния край на своя исторически диапазон. Това може да отразява както продължаващите опасения относно инфлацията (повишен риск за облигациите), така и повече дългосрочен оптимизъм за растежа (понижен риск за акциите – бел. прев.).

Смятаме, че последното е по-вероятно, споделя авторът, отчасти поради технологичните революции като генеративния изкуствен интелект и новите лекарства за отслабване, но също и поради необичайно високата рентабилност на технологичния сектор в САЩ. По време на предишни периоди на висок ръст на производителността, като 20-те, 50-те и 60-те години на миналия век, акциите също се представяха по-добре от облигациите за продължителни периоди от време.

Потенциалните неблагоприятни тенденции за акциите обаче включват: деглобализация, както икономическа, така и геополитическа; декарбонизация, с по-голям риск от шокове в предлагането на суровини и нарастващи разходи във връзка с изменението на климата; и демографски тенденции, като по-нисък прираст на населението, по-високи нива на зависими откъм грижи хора и неравенство в доходите.

Така че за следващите години в Goldman Sachs виждат стойност в това отново да бъдем по-балансирани в портфейлите с множество активи. Необходима е по-широка диверсификация на структурните рискове. Оптималният портфейл за следващото десетилетие може да бъде една трета акции (с акцент върху тези на растежа), една трета облигации и една трета реални активи.

В това портфолио растежните акции биха осигурили по-целенасочена експозиция към подобряващата се производителност, но и диверсифициране на риска от корпоративно разместване. Ключово предизвикателство е, че акциите са склонни да калкулират по-високия растеж на производителността, преди той да се материализира, което води до разширяване на оценките и повишен риск от надплащане. С вече повишените оценки на акциите на растежа инвеститорите ще трябва да бъдат селективни в търсенето на бенефициентите от бъдещите технологични революции.

Облигациите биха осигурили защита в случай на стагнация чрез своята по-висока реална доходност. В момента те калкулират в цените си ниска бъдеща инфлация, но ако тя се засили, експозицията към реални активи в оптималния портфейл може да помогне за диверсификация на рисковете. Тези активи включват акции с ценова сила в области като инфраструктура, недвижими имоти и суровини. Те могат да съставляват 20% от портфейла, като останалият дял до една трета (за реалните активи) могат да бъдат облигации, индексирани с инфлацията.

Така се връщаме приблизително към класическото портфолио от 60/40. Но оптималното портфолио за следващото десетилетие трябва да адресира потенциала за увеличаване на производителността и риска от по-висока и по-променлива инфлация. Това означава по-голям селективност в рамките на акциите и облигациите, завършва Мюлер-Глисман.