Пазарите очакват нова вълна от общи европейски облигации заради предизвикателствата в отбраната

Големите инвеститори усещат, че сценарият за нови общи европейски заеми става все по-вероятен, тъй като регионът усилено се опитва да увеличи разходите си за отбрана, пише Ройтерс.

Умерената реакция на пазарите на облигации, обикновено необезкопоявани от по-високи разходи, докато преговорите за бъдещето на отбранителния сектор набираха скорост през февруари, показва, че според инвеститорите засега увеличаването на заемите е управляемо.

Те твърдят, че това също така подсказва, че пазарите отново очакват някаква форма на съвместно европейско финансиране, пет години след като Европейският съюз (ЕС) стартира фонд за възстановяване от пандемията от Covid-19 на стойност 800 млрд. евро.

В края на миналата година инвеститорите смятаха, че съвместното заемане на средства от самия ЕС е по-малко вероятно. Но нуждата от действия се появи отново, след като преговорите между САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна изтикаха Европа встрани и увеличиха натиска върху блока, който вече беше призован да вдигне разходите по перото от американския президент Доналд Тръмп.

ЕС смята, че през следващото десетилетие ще са необходими инвестиции в размер на 500 млрд. евро. Но повишаването на разходите за отбрана до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) ще изисква близо 200 млрд. евро годишно повече.

Доходността по 10-годишните германски облигации се повиши с по-малко от 10 базисни пункта, след като Тръмп започна преговори с Русия, но впоследствие отчете спад. Допълнителната доходност, която Италия и Испания, заделящи много по-малко от 2% от БВП за отбрана, изплащат над тази на Германия, почти не се е променила.

„Реакцията е, че правителствата ще започнат да харчат допълнително, но това няма да са огромни суми“, коментира Дейвид Зейн, ръководител на отдела за търговия с инструменти с фиксирана доходност за Европа на Franklin Templeton.

„По-големите суми ще трябва да дойдат от някакъв вид централизирано финансиране, тъй като повечето бюджети в Европа са сравнително разтегнати, особено в Италия и Франция“, добави той.

„Ако политиците имат сериозни намерения, ще дойде момент, в който ще трябва да помислим за съвместно емитиране на облигации за отбрана“, казва Николас Триндаде, мениджър на фонда AXA Investment Managers.

Някои анализатори смятат, че дори Германия, която ще се сблъска с огромен бюджетен дефицит, ако не договори нов фонд за отбрана, може да се възползва от съвместното кредитиране, на което досега се противопоставяше.

Берлин търси стотици милиарди евро за разходи за отбрана, преди новият парламент евентуално да блокира този ход.

Въпрос на време

Независимо дали става въпрос за нов инструмент за финансиране, който включва Великобритания, или за повече облигации на ЕС - най-желаният резултат за инвеститорите, който превръща блока в по-редовен кредитополучател - очакванията са за съвместно решение, макар и не веднага.

На първо място, блокът обмисля временно да освободи разходите за отбрана от правилата си за бюджетния дефицит. След това той би могъл да прехвърли около 90 млрд. евро неизползвани заеми за отбрана от своя фонд за възстановяване.

Така че по-нататъшно съвместно вземане на заеми може да не се случи преди 2027 г., смята икономистът от Carmignac Аполин Мену. Той добавя, че усилията на Германия да намери бързо решение на национално ниво също могат да намалят спешния характер на темата.

Въпросът е колко допълнителни заеми ще толерират инвеститорите, след като те вече купуват рекордни количества дълг на еврозоната и са обезпокоени от високите дефицити в големите икономики.

Инвеститорите казват, че е трудно да се прецени, без да се знае колко пари са необходими и за какъв период от време.

Великобритания също се стреми да увеличи разходите си постепенно в продължение на няколко години.

Една от ясните реакции беше в Германия, където разходите по дългосрочните заеми надхвърлиха краткосрочните с най-много от 2022 г. насам този месец, което предполага, че се очакват още продажби на облигации.

Управители на активи, сред които AXA, Allianz Global Investors и Northern Trust, твърдят, че по-високите разходи за отбрана подкрепят по-стръмните криви на доходността.

Въпреки това доходността по 10-годишните облигации в Германия, която е около 2,5%, е с близо 2 процентни пункта по-ниска от тази в САЩ, а в Италия тя е дори с 80 базисни пункта по-ниска.

„В момента доходността в Европа е доста разумна. Не виждам в това сериозна пречка“, посочва Зейн от Franklin Templeton.

Доходността погерманските облигации остава до голяма степен непроменена от 2023 г. насам, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) спря повишаването на лихвените проценти, отбелязват от Citi. Количеството дълг, което инвеститорите трябва да купят, само се е увеличило оттогава насам.

Все още се смята, че доходността в крайна сметка може да спадне под 2%, тъй като по-строгите условия за финансиране ще предизвикат повече понижения на лихвените проценти.

Инвеститорите в облигации искат също да видят дали разходите за отбрана ще повишат растежа в еврозоната, което ще направи нивата на дълга по-устойчиви.

Старши европейският икономист на Goldman Sachs Филипо Тадей смята, че всяко евро допълнителни разходи за отбрана ще увеличи производството първоначално само с 40 цента. Въздействието може да бъде много по-голямо, ако се даде тласък на промишлеността и се повиши производителността.