Как най-големият инвеститор в света реагира на митата на Тръмп? Никак

За човек, изправен пред риска да загуби 600 млрд. долара, Николай Танген е забележително спокоен.

Танген управлява най-големия инвестиционен фонд в света - суверенният фонд на Норвегия с активи за 1,8 трлн. долара, от които половината на американски акции и облигации и предимно акции, пише The Wall Street Journal.

Ако световната търговска система се фрагментира на отделни блокове, разделени от мита и други бариери, той смята, че фондът може да загуби повече от една трета от стойността си, тъй като икономиката ще пострада и инфлацията ще започне да се покачва. Картината изглежда мрачна, дори ако представянето на фонда досега тази година е почти без промяна благодарение на компенсиращата му експозиция към Европа.

„Имаме топла война, имаме студена война, имаме технологична война, имаме търговска война, имаме много фрагментация“, казва бившият мениджър на хедж фондове. „Това е отрицателно, защото влияе върху икономическия растеж и потенциално върху инфлацията. Така че има потенциал това да бъде много негативно“, коментира той.

Ключовият въпрос е: Какво може да се направи, за да се предпазим от това?

Отговорът на Танген е – нищо особено. „Не можете наистина да се предпазите от този сценарий“, казва той. „Начинът, по който работим, е просто като сме много дългосрочни и диверсифицирани“, добавя той.

Вярно е, че инвеститорите като цяло се справят добре, като приемат, че времето ще излекува всички рани. Като оставим настрана държавите, които са загубили голяма война, широкото портфолио от акции почти винаги е побеждавало облигациите, паричните средства и инфлацията през последния век.

Инвеститорите, които са се придържали към акциите си през 70-те години на миналия век, 1987 г., дотком балона и световната финансова криза, знаят мантрата: Не проверявайте стойността на портфолиото си, просто го архивирайте и забравете. В крайна сметка всичко ще се оправи. (Не забравяйте обаче да реинвестирате дивидентите.)

Инвеститорите, които не следват практиката на Танген да държи фризер, пълен със сладолед, до офиса си, може да са по-малко спокойни относно евентуални загуби. Те също така биха могли – много основателно, да се притесняват, че в крайна сметка няма всичко да се оправи – или че даден човек просто не може да чака толкова дълго, колкото може да чака една държава, нещата да се подобрят.

Все пак много от инвеститорите се нуждаят от пари, за да се пенсионират, да си купят къща или да платят за образование. Норвегия избра да задели по-голямата част от неочакваните си приходи от петрол в Северно море, за да ги похарчи по-късно, след като петролът свърши.

По-лошото е, че това може да е нова ера. През XIX век акциите не бяха толкова добра инвестиция, като облигациите бяха печеливши. Едуард Маккуори, пенсиониран професор по бизнес в университета Санта Клара, установява, че цените на акциите са завършили XIX век на по-ниско ниво, отколкото са започнали века. Печалбата за целия век идва от дивиденти.

Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп се връща към митата от епохата на президента Уилям Маккинли, който встъпи в длъжност през 1897 г., може би историята се обръща отново и активите трябва да станат много, много по-евтини.

Танген може и да не е прав, че няма какво друго да се направи, освен да се чака. Има две възможности за тези, които искат да се предпазят от внезапен срив на световната търговия: злато и активна търговия. И двете обаче имат големи проблеми.

Съществуват защитени от инфлацията ценни книжа на Министерството на финансите на САЩ, които са доста привлекателни, с доходност от 2% след инфлация за 10 години, но биха пострадали при сценарий на високи лихви за по-дълго време.

Златото е класическото средство за хеджиране срещу краткосрочната инфлация, която митата биха могли да причинят. То също така е склонно да се представя добре, когато цените паднат, което може да се случи по-късно, ако икономиката се задъха.

Златото би трябвало да бъде по-малко засегнато от акциите от по-ниската бъдеща производителност, която предполага срив в търговията. То е убежище, което се възползва от геополитическите напрежения в един многополюсен свят.

Танген няма право да купува злато за норвежкия петролен фонд, който е част от централната банка на страната. Дори и да имаше обаче, не му харесва, че то не е продуктивен актив, който не предлага доход или печалба.

Това посочва проблема за инвеститорите – златото действа като форма на застраховка, но ако нещата не се объркат, то би трябвало да действа като спирачка за портфолиото, подобно на плащането на застрахователна премия. Като се има предвид колко много се е повишила цената на кюлчетата – с около 60% от началото на миналата година, златото може да поевтинее значително.

Активната търговия е трудна и за петролния фонд на Норвегия. Той е толкова голям, че може да се върти само като един от супертанкерите, които доставят норвежкия петрол.

Почти всички активи на фонда следват индекси, като само малка част да се движи въз основа на гледните точки на екипите на Танген. Едно от добрите им решения е намаляването на инвестициите в американски технологии миналата година.

Дребните инвеститори могат да бъдат по-гъвкави. Това е едновременно благословия и проклятие. Пазарът може да бъде победен, особено когато инвеститорите се насочват към популярни теми и тласкат цените до неразумни крайности. Това обаче изисква влагането на много лично време, както и готовност инвеститорите да се откажат от възгледите си и да обърнат курса си, когато нещата се променят.

Освен това, простата математика би трябвало да покаже ясно, че не всеки може да победи пазара, тъй като за всеки купувач трябва да има продавач. Дори умните инвеститори с достъп до почти неограничени ресурси често се затрудняват да предвидят пазара – и Танген се пита дали това носи пари. „Много, много е трудно“, казва той. „Мисля, че е вероятно атаката на Тръмп срещу търговията да бъде много по-лоша за икономиката, отколкото ценообразуването на акциите. Така че вероятно предстоят още спадове“, посочва той.

Ако Тръмп обаче внезапно сключи куп сделки и премахне повечето или всички вносни мита, това мнение ще се окаже погрешно. И това е напълно възможно.

Повечето инвеститори се справят добре през повечето време, като следват проста индексна стратегия, подобна на тази на Танген – и се надяват, че накрая всичко ще се получи. Трудно е да се запази спокойствие, когато пазарът се люлее толкова бурно. Танген управлява фонд по време на финансовата криза от 2008-2009 г. и казва, че е готов да продължи да мотивира персонала по време на криза, „при която губите пари ден след ден“.

Може би наличието на сладолед винаги под ръка би помогнало и на останалите.