Въпреки всичко инвеститорите и централните банки не могат да се наситят на златото

Централните банки са нетни купувачи на злато през последните 15 години, но скоростта на покупките се удвои след инвазията на Русия в Украйна. Със замразяването на активите на Руската централна банка, съхранявани в САЩ и другите страни съюзнички, стана видна степента, до която валутните активи са уязвими в случай на санкции, пише Bloomberg.

През 2024 г. централните банки са купили над 1000 тона злато трета година подред, според данни на Световния златен съвет, притежавайки около една пета от цялото добито някога злато. Този темп на покупки оттогава насам се забавя до известна степен заради по-високите цени.

Какво може да спре поскъпването?

След почти непрекъснатото движение нагоре в цената на златото от началото на миналата година е възможно да наблюдаваме известна консолидация с прибирането на печалби от страна на инвеститорите. По-значителна деескалация на търговските войни и евентуално мирно споразумение между Украйна и Русия биха могли да предизвикат понижения.

Но централните банки са най-важният стълб на подкрепа за бичата инерция при златото, което означава, че имат силата да предизвикат най-много щети, ако решат да свиват резервите си.

Засега няма никакви сигнали, че някой от големите притежатели на злато има такива намерения. Централните банки на развитите икономики са продавали много малко злато през последните десетилетия спрямо 90-те години на миналия век, когато трайните разпродажби тласнаха цената надолу с над една четвърт в рамките на десетилетие. Заради притесненията, че подобни некоординирани продажби дестабилизират пазара, първото Споразумение за златото на централните банки бе подписано през 1999 г., в рамките на което страните по него се съгласяват да ограничават колективно продажбите на благородния метал.

Това, че златото е физически актив, притеснява ли инвеститорите?

Притежаването на злато обикновено не е безплатно. Тъй като това е физически обект, притежателите му трябва да плащат за съхранение, сигурност и застраховка.

Инвеститорите, които купуват златни кюлчета и монети, обикновено плащат премия спрямо спот цената. Възможно е да има и географски ценови различия, като трейдърите се възползват от тези арбитражни възможности.

Това стана по-рано тази година, когато страховете от възможни американски мита върху благородния метал вдигнаха цената на златните фючърси на борсата Comex в Ню Йорк значително над спот цените в Лондон. Притежателите на физическо злато побързаха да изпратят метала в САЩ, надявайки се да се възползват от премията и да изкарат тлъсти печалби.

Количествата злато на борсата Comex в Ню Йорк са се увеличили с над 75% от началото на годината до август. Графика: Bloomberg LP

Тази арбитражна търговия обаче бе прекъсната през април, когато администрацията на Тръмп сигнализира, че златото ще бъде изключено от налозите. Пазарът за кратко отново се притесни, че това няма да се окаже така, след като от митническата служба на САЩ посочиха през август, че някои златни кюлчета са обект на „реципрочните мита“ на Тръмп. Самият президент обаче посочи, че златото все пак няма да е обект на вносни такси.

Златото обикновено е лесно за транспортиране, съхранявано в карго отсега на пътнически самолети, далеч от вниманието на пътуващите. Но процесът все пак не е чак толкова опростен, колкото товаренето на самолет от „Хийтроу“ за JFK благодарение на една особеност на златния пазар: различните изисквания за размера на кюлчетата. В Лондон стандартът е кюлчета от 400 тройунции, докато на Comex търговията става в размер от 100 тройунции или 1 килограм.

Това означава, че златото, което отива към нюйоркската борса, трябва първо да бъде обработено в Швейцария, където се претопява и преформатира, преди да продължи пътуването си към САЩ. Това, на свой ред, предизвиква забавяния, когато има бързане.