Швейцарският франк понася щети от пазарния хаос

Обменният курс на швейцарския франк се повишава заради войната в Иран. Валутата добавя над 3% спрямо еврото и почти 2% спрямо долара тази година, тъй като инвеститорите се стичат към нея заради статута ѝ на убежище в трудни времена.

Ситуацията поставя централните банкери пред дилема – да останат спокойни и износът да пострада или да се опитат да ограничат ръста, но да си навлекат обвинения от страна на търговските им партньори във валутни манипулации, пише Bloomberg.

Връщането към отрицателни официални лихвени проценти в Швейцария може да стане неизбежно, според анализ на агенцията.

Карстен Юниус, главен икономист в Bank J. Safra Sarasin, смята, че Швейцарската централна банка е изпълнила ангажимента си от 2 март да се намеси и да продава франкове на открития пазар, ако валутата ѝ продължи да поскъпва спрямо еврото. Деветдесет цента за евро изглежда като граница.

Внезапната слабост на еврото от началото на войната с Иран принуждава Швейцарската централна банка да се намеси, но тя знае от труден опит, че има ограничение за това колко ефективна може да бъде интервенцията.

Графика: Bloomberg

Заседанието на централната банка на 19 март може да потвърди действията и възгледите на Швейцария относно валутния обмен. Последната ѝ интервенция беше през 2023 г., но тогава институцията купи 155 млрд. франка, като използва част от валутните си резерви. Тя се опита да стимулира валутата, за да смекчи инфлационните ефекти от покачващите се цени на енергоносителите заради войната в Украйна.

Сега рискът от опитите за понижаване на обменния курс на франка предизвиква гнева на САЩ. Това не е празна заплаха – Швейцария беше изправена пред наказателни мита от 39% върху износа си за Америка. Рекордният търговски излишък на Швейцария със САЩ за 2025 г. от 55 млрд. франка (70 млрд. долара), без да се вземат предвид трансферите на злато, е сериозен проблем за администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Близо една пета от високодоходоносния износ на Швейцария е за САЩ. През лятото се проведе много внимателна дипломация, за да се намали митническата ставка до еквивалентното ниво от 15%, като в края на септември 2025 г. беше поет ангажимент да се избягват изрични усилия за ограничаване на силата на франка (което би могло да тласне долара нагоре) по причини, различни от борбата с инфлацията. Това е дългогодишен проблем: първата администрация на Тръмп също определи Швейцария като валутен манипулатор, припомнят от Bloomberg.

Дори ако Швейцарската централна банка се ограничи до опити да управлява обменния курс франк-евро, валутните пазари са достатъчно порести, за да окаже това домино ефект върху двойката франк-долар.

Министерството на финансите на САЩ ще следи отблизо за всякакви доказателства по отношение на валутните манипулации и е малко вероятно да съчувства на необходимостта от ограничаване на вредата за износа.

Франкът сега е с около 35% по-силен спрямо еврото от фиксирания курс от 1,20, който Швейцарската централна банка внезапно свали през 2015 г. Тъй като половината от швейцарския износ е за Европейския съюз (ЕС), настоящото ниво на валутата очевидно е причина за безпокойство сред централните банкери. Според Bloomberg Intelligence, швейцарският франк е надценен с 10% спрямо еврото и с 6% спрямо долара.

Графика: Bloomberg

Ако интервенцията не проработи – както не успя да спре вълната през 2015 г., единствената жизнеспособна опция е да се санкционират инвеститорите, които се насочват към франкове, като им се начислява такса за правото да държат валутата чрез отрицателни лихвени проценти.

Швейцария в продължение на близо осем години, от януари 2015 г. до 2021 г., поддържаше най-ниските лихви в света от минус 0,75%. Повторение на ситуацията би се приело много зле сред местните спестители и би причинило на икономически значимия ѝ банков сектор много тревоги за рентабилността.

Графика: Bloomberg

Швейцарската централна банка ясно заяви, че наистина не иска да прави това. „Не харесваме отрицателните лихвени проценти“, коментира през декември управителят на институцията Мартин Шлегел, като уточнява, че, „разбира се, бихме били готови да въведем отново отрицателни лихвени проценти, ако е необходимо“.

Истината е, че политиците нямат много възможности да се справят с продължаващата сила на франка.