Безопасен актив ли са американските държавни облигации?

Дори при сценарий на пълния и необратим крах на резервния статут на долара доходността по американските държавни облигации би се повишила с 87 базисни пункта. Само през последния месец доходността по 30-годишните облигации се покачи с 30 базисни пункта заради поскъпването на петрола. Тоест, дори апокалиптичният сценарий, описан от самите автори, се равнява приблизително на три подобни движения на пазара – и то по причини, които нямат нищо общо с платежоспособността на американската държава.

При този сценарий всички облигации продължават да изплащат купоните си и се погасяват по номинал. Това представлява преоценка на цената на безопасния актив, а не отказ той да бъде признат като такъв, подчертава Робъртс.

Рискът винаги е бил дългият матуритет

Това, което може да струва пари на инвеститорите, не е въпросът дали доларът ще остане резервна валута, а срокът до падежа на облигациите, които са купили.

100 долара, инвестирани в краткосрочни държавни бонове на 2 януари 2020 г., днес струват 119 долара. Същите 100 долара, вложени в американски държавни облигации с матуритет над 20 години, струват 74 долара.

Емитентът е един и същ. Държавната гаранция е една и съща. Вероятността от неизпълнение е една и съща – практически нулева. Въпреки това едната инвестиция не претърпя сериозен спад и днес е на исторически връх, докато другата достигна пик от 126 долара през август 2020 г. и оттогава е загубила 41,7%, дори след включване на всички купонни плащания, посочва Робъртс.

Това не е провал на безопасността, а чиста математика, добавя той.

Всеки, който е купувал дългосрочни облигации през 2020 г. при доходност около 1,2%, всъщност е направил залог, че лихвите ще продължат да спадат – независимо дали е осъзнавал това, или не. Затова, когато заглавията твърдят, че американските държавни облигации са се „провалили“, първият въпрос трябва да бъде:

Кои облигации?

Пострадаха инвеститорите в дългосрочните книжа. Ако целта е стабилност, краткосрочните държавни бонове изпълняват ролята на истински безопасен актив. Решението дали да се поеме риск чрез по-дълъг матуритет е отделен инвестиционен избор. Смесването на тези две функции доведе до по-голямата част от загубите след 2020 г., казва Робъртс.

Имат ли все пак критиците някакво основание?

Отчасти е вярно, че чужденците се оттеглят от американските облигации. Централните банки и официални институции са държави американски държавни облигации за 3,85 трлн. долара през май – с 0,8% по-малко спрямо година по-рано.

Делът на чуждестранните инвеститори в търгуемия държавен дълг на САЩ действително намалява, главно защото предлагането на нови облигации расте по-бързо от външното търсене, посочва Робъртс. Изследването на Лустиг оценява този дял на около 30%, а данните на американската система TIC потвърждават приблизително същата стойност.

Тук критиците често прекаляват, особено когато се отвори дума за Китай. През последната година официално отчетените китайски притежания на американски облигации са намалели със 73 млрд. долара.

За същия период Белгия, където се намира Euroclear, е увеличила притежанията си с 57 млрд. долара, а Люксембург, където е Clearstream, с 23 млрд. долара. Общият резултат е практически без промяна.

Статистиката на TIC се основава на данни от попечителите на ценните книжа, а самото американско Министерство на финансите предупреждава, че ако облигациите се държат чрез сметки в трета държава, официалната статистика няма да показва реалния собственик.

Не може да се докаже, че всяка облигация, напуснала китайската статистика, се е появила в Брюксел или Люксембург, но съвпадението е почти пълно, пише Робъртс. Това съответства на модел, който икономистът Брад Сетсър от Съвета за международни отношения описва от години – статистиката често показва мястото на съхранение на активите, а не истинските инвеститори.

По-важното е друго. Общите чуждестранни притежания на американски държавни облигации достигат рекордните 9,37 трлн. долара през май спрямо 9,02 трлн. година по-рано. Частните инвеститори увеличават вложенията си със 7,4%, докато официалните институции леко ги намаляват.

Това означава реална структурна промяна – пределният купувач вече е частният сектор, а не чуждестранните централни банки. Тази промяна влияе върху сроковата премия, но не поставя под съмнение платежоспособността на американската държава.

(Продължава на слеващата страница)