Безопасен актив ли са американските държавни облигации?

Аукционите потвърждават това. През юни коефициентът bid-to-cover достигна 2,72 при четириседмичните бонове, 2,40 при 10-годишните облигации и 2,30 при 30-годишните. Всички стойности са над прага от 2, който традиционно се приема като знак за силно търсене. Средната лихва по целия търгуем държавен дълг е 3,411% спрямо 3,375% година по-рано. Къде точно в тези числа се вижда криза във финансирането, пита Ланс Робъртс.

Провал на безопасния актив или проблем в пазарната инфраструктура?

Март 2020 г. често се посочва като моментът, в който американските държавни облигации уж са престанали да бъдат безопасен актив. Тогава доходността се повиши, докато акциите се сринаха, спредовете се разшириха, а проблемите при разплащанията нараснаха.

Всъщност не се провали самият актив, провали се инфраструктурата на пазара. Балансите на дилърите не успяха достатъчно бързо да поемат риска, докато инвеститорите с високо ниво на ливъридж масово продаваха активи заради маржин изисквания.

Пазарната система блокира. Именно затова политиците обсъждат реформи в пазарната инфраструктура, а не дали американските държавни облигации са надеждни.

Какво означава това за инвеститорите

Ако държите американски държавни облигации, трябва да вземете две отделни решения, а не една обща инвестиционна позиция. Портфейлът, предназначен за ликвидност, трябва да съдържа краткосрочни държавни бонове – именно те изпълняват функцията, която мнозина погрешно очакват от дългосрочните облигации.

Позицията в дългосрочни облигации трябва да остане ограничена и да служи като защита при рецесия, а не като залог за траен спад на инфлацията.

При петрол над 100 долара и признаци за нов инфлационен натиск това разграничение е особено важно.

Важно е да се съобразява матуритета с периода, в който инвеститорът ще има нужда от средствата си. Ако например ще използват парите в рамките на две години, по-добре е да изградят портфейл от краткосрочни държавни книжа.

Необходимо е и предварително да се определят правила за ребалансиране и да се следват дисциплинирано, защото най-скъпата грешка е държавни облигации са се продават след силен спад и след това да бъдат купени обратно след последващото поскъпване.

Що се отнася до американския пазар на облигации, в юлските данни не се вижда нито един сигнал за проблем. Такива сигнали са спад на коефициента bid-to-cover при аукционите на 10- и 30-годишни облигации трайно под 2, по-бърз ръст на доходността по краткосрочните книжа в сравнение с тази по дългсрочните и устойчиво търгуване на суаповете за кредитно неизпълнение (CDS) на  американския държавен дълг над тези на сходни развити държави.

Докато това не се промени, доходност от 5,17% по 30-годишните облигации на САЩ означава просто нова пазарна оценка. Тя наказва инвеститорите, които са купили по-рано, но подобрява очакваната бъдеща доходност за следващите купувачи.

Статутът на американските държавни облигации като безопасен актив никога не е бил обещание, че цената им няма да се променя, а че задълженията ще бъдат изплатени. Това обещание остава валидно, заключава Робъртс.