Защо инвестирането в банкови акции е толкова рисковано?

След като прекарва първото десетилетие от кариерата си, работейки в банка и след това ставайки най-високо оценения банков анализатор (в проучване на Reuters и Institutional Investor за периода 1984-89 г.), Тери Смит, главен изпълнителен директор на Fundsmith LLP, открива, че хората често се изненадват, че никога не инвестира в банкови акции.

"Но мисля, че точно защото разбирам банките, никога не инвестирам в техните акции. Последните събития около фалитите на Silicon Valley Bank (SVB) и Credit Suisse затвърждават тази ми позиция", пише той в материал за Financial Times

Първо, никога не инвестира в нещо, което изисква ливъридж, за да достави адекватна възвръщаемост. Банките имат много малко собствен капитал, за да поддържат своя баланс. Ето действителните числа за групата NatWest за 2022 г. За по-лесно разбиране сa закръглени до проценти.

NatWest разполага с 5 паунда акционерен капитал, за да финансира 100 паунда от своите активи – т.е. ливъридж от 20 пъти. Ако 10 процента от 52-та пуанда заеми на всеки 100 паунда активи се окажат лоши, тогава целият капитал на акционерите ще бъде заличен.

Честно казано, много преди това да се случи, има вероятност вложителите да забележат проблема и да изпаднат в паника, предизвиквайки теглене на депозити, както видяхме при SVB. Тези обстоятелства не са невъобразими. Насим Талеб в книгата си „Черният лебед“ посочва, че по време на дълговата криза в Латинска Америка през 1982 г. големите американски банки са загубили всичките си натрупани печалби. 

В контраст, средната компания в индекса S&P 500 (който включва банки, което изкривява данните) има 26 милиарда активи и 8,5 милиарда собствен капитал – ливъридж от около 3. Спадането на стойността на активите не тези компании не е техният основен риск, но активите им трябва да паднат с около една трета, за да загубят те собствения си капитал.

На следващо място, въпреки този огромен ливъридж и риска, който го съпътства, възвръщаемостта от банковия сектор е недостатъчна. Средната възвръщаемост на собствения капитал (ROE) за банковия сектор в S&P през последните пет години е едва 10,9 процента. Това е на фона на възвръщаемост на капитала в сектора на основните потребителски стоки в S&P за същия период от 17,9%. Тази слаба фундаментална възвръщаемост се превръща в лошо представяне на акциите на банките. Общата възвръщаемост на банковия сектор в S&P през последните пет години беше -15,1% годишно, докато основните потребителски стоки носеха +12,1% годишно. Толкова за теорията, че трябва да поемете повече риск, за да получите по-висока възвръщаемост.

И накрая, със сигурност би трябвало да има някои добри банки за инвестиране, които са по-добри от средните? Но това води до друг проблем: системния риск. Дори ако банката, в която сте инвестирали, се управлява добре, тя все още може да бъде засегната или унищожена от обща паника в сектора.

"Има един анекдот, който илюстрира това. В началото на 80-те години за първи път се появиха съмнения относно бъдещето на Хонконг, с предстоящото предаване на контрола върху града от Великобритания към Китай, и скоро се разви криза в сектора на имотите, който предоставяше обезпечения за много банкови заеми.

В разгара на това имаше една местна банка, която разполагаше със сенник над предния си прозорец, за да се предпазва от слънцето. Беше до автобусна спирка и когато веднъж заваля силен дъжд опашката от чакащи пътници се премести, за да се скрие под тентата. В тази трескава атмосфера минувачите си помислиха, че това е началото на масови тегления от банковата система и в резултат на това процесът скоро се разви.

Такова е банковото дело. Банките могат да бъдат сринати от действията на техните конкуренти. Вижте какво се случи с някои регионални банки в САЩ след краха на SVB. Лорд Мървин Кинг, бившият управител на Английската централна банка (АЦБ), обобщи това, когато отбеляза, че няма смисъл да си теглите средствата от банката, но след като тегленето започне, трябва да се присъедините", пише Тери Смит.

Това са неговите дългогодишни причини да избягва банкови акции, но през последните години се появи и друга – финтех. Какви са основните функции на банката? Да привлича депозити, да дава заеми и да извършва плащания. Всички тези основни роли сега се изместват от така наречените финтех технологии. Банковите заеми се заменят от платформи от типa peer-to-peer (физически лица се кредитират директно от други такива – бел. прев.) и кредитни фондове. Освен това нямате нужда от банка за плащания или депозити. Можете да получавате заплатата си направо в акаунта си в Mastercard или Visa, които са много по-добри в обработката на плащанията, за което можете да използвате и вашия Apple или Android телефон.

Технологиите изместват традиционното банкиране. Забелязали ли сте, че вашият местен банков клон се е превърнал в PizzaExpress, в която роля, между другото, прави повече пари? Не само това, но банките често са затруднявани от наследени системи, които не създават бариери пред новите участници, като поне доскоро стартиращите финтех фирми се радваха на привидно безкраен запас от финансиране с малко или никакво изискване да показват печалба.

Както каза Пол Волкър, бившият председател на Федералния резерв, известен с безмилостната си борба с инфлацията, единственото значимо нововъведение в банковия сектор през 20-те години преди световната финансова криза са банкоматите, а ето че вече не се нуждаем от тях.