Американският пазар е примамка, но и предизвикателство за чуждите банки

За повечето външни кредитори банкирането на дребно в САЩ е гробище за провалени мечти. Привлечени от размера, богатството и икономическия растеж на Америка, листнатите в Обединеното кралство HSBC и RBS (сега NatWest), както и испанската BBVA, се опитаха, но трябваше да хвърлят кърпата. Френската банка BNP Paribas официално се присъедини към техните редици, оттегляйки се от САЩ през февруари, пише финансовата редакторка за САЩ на Financial Times Брук Мастърс.

Но някои чуждестранни банки остават убедени, че могат да правят пари от американските потребители. Bank of Montreal (BMO) почти удвои своя бизнес в банкирането на дребно в САЩ до 4 милиона клиенти през февруари, като измъкна Bank of the West от ръцете на BNP за 16,5 милиарда долара. А испанският кредитор Santander направи укрепването на своята американска банка, която има 4,5 милиона клиенти, важна част от представянето си в деня на инвеститорите в началото на март.

Като цяло външните играчи имат трудност да се конкурират в банкирането на дребно в САЩ. Без развита клонова мрежа е трудно да направите впечатление на потенциалните клиенти. Дори местните регионални банки с приличен размер се борят с цената на регулаторните изисквания и нуждата от нови технологии.

Чуждестранните авантюристи често имат глобален мащаб, но това помага по-малко в банкирането на дребно, отколкото при инвестициите и институционалното банкиране, и дори управлението на богатството. Продуктите за банкиране на дребно се различават значително между държавите, което ограничава възможността за споделяне на разходите. Дори когато заемодателите наистина привличат депозити, намирането на начини за печелившото им използване е усложнено от американските правила, насочени към запазване на местния капитал.

Защо Santander и BMO смятат, че усилията да се преодолеят пречките си струват? Това отчасти е липса на други възможности и отчасти вяра, че технологията е променила уравнението. Всяка банка се нуждае от нови източници на растеж и всяка смята, че дигиталното банкиране може да помогне за използването на мащаба за набег към САЩ. Но съществуват регулаторни бариери и икономически предизвикателства.

BMO, четвъртият по големина канадски кредитор, извършва придобивания в САЩ от четири десетилетия, но едва сега се стреми към национален обхват. Въпреки че възвръщаемостта на собствения капитал за банките в САЩ обикновено е по-ниска, отколкото у дома й, BMO твърди, че американският пазар е логична цел. Покупката на Bank of the West сега позволява на BMO да продължи напред с конвенционален план за растеж. Сделката удвоява мрежата ѝ до повече от 1000 клона и ѝ отваря вратата към огромния калифорнийски пазар и 31 други щати. В по-нататъшни усилия да повиши разпознаваемостта на бранда си BMO плати 100 милиона долара стадионът за европейски футбол в Лос Анджелис да носи името й.

Santander избира по-тясна стратегия, изградена около онлайн банкирането и автомобилните кредити. Тя планира да намали продуктовите си предложения на дребно от 314 на по-малко от 20 и да използва дигиталното приложение, разработено за Европа, за да намали разходите. Банката спря отпускането на ипотечни заеми и изкупи дяловете на миноритарните инвеститори в потребителското си поделение в САЩ. Тези ходове й позволяват да насочва депозити към заеми за автомобили и да се конкурира рентабилно не само за кредитополучатели с лош рейтинг, но и за тези, които са много по-малко склонни да просрочат задълженията си, поради което им се начисляват по-ниски лихвени проценти.

„Няма да инвестираме капитал в сектори, където не сме конкурентоспособни“, коментира изпълнителният директор Ана Ботин. Тя добавя, че нарастващите лихви в САЩ помагат банкирането на дребно там да стане по-печелившо, отколкото е било от десетилетия, и Santander може да преодолее трудностите, защото „имаме нещо, което никой друг няма - глобален мащаб в автокредитирането“.

Но може би сега не е най-доброто време за експанзия в САЩ. Федералният резерв, загрижен, че големите регионални банки могат да застрашат финансовата стабилност, обмисля правила, които биха повишили разходите за тези, които станат твърде големи. Сега BMO разполага с над 250 милиарда долара активи в САЩ, което го поставя директно в полезрението на Фед. Канадският съперник TD вече почувства натиска: неговото придобиване на базираната в Мемфис First Horizon за 13,4 милиарда долара се натъкна на регулаторни пречки, отлагайки датата на приключване на сделката за неопределено време.

Santander имаше проблеми със стрес тестовете в САЩ преди по-малките чуждестранни банки да бъдат освободени от тях, а по-нататъшният му растеж в Америка може да предизвика повече контрол. Банката също така разчита на заеми за автомобили във време, когато повече кредитополучатели изпитват затруднения. Делът на автомобилните заеми в САЩ, които са били сериозно просрочени през януари, достигна най-високото си ниво от 2006 г. насам, а дефолтите също нарастват. Рисковете от рецесия вече се показват в резултатите на Santander: САЩ представляват 11 процента от кредитния й портфейл, но 17 процента от парите, заделени за покриване на загуби (т.нар. провизии) към декември.

Ботин остава твърдо ангажирана с глобалната стратегия за търговия на дребно на банката, за да финансира плана си за ухажване на скептичните инвеститори във вид на обратно изкупуване на акции и изплащане на дивиденти на стойност 3,8 милиарда евро. „Не можем просто да се ограничим до Европа“, споделя тя. Банката направи големи крачки в Обединеното кралство и Латинска Америка, а делът на САЩ в печалбата й възлезе на 15 процента миналата година (само Бразилия има по-висок). Така че американския пазар продължава да примамва.