В САЩ цари объркване и най-добрият залог на Фед е търпението

Много неща се промениха, откакто новата администрация на САЩ пое властта на 20 януари, така че решението на Федералния резерв от миналата седмица да запази основния си лихвен процент без промяна може да изглежда странно. Изглежда, че предстоят нови мита, които вероятно ще повишат цените, ще затруднят икономиката и ще забавят растежа. Също така Конгресът се подготвя да удължи данъчните намаления от 2017 г. Не трябва ли централната банка да вземе отношение към всичко това и да коригира паричната си политика в съответствие с него?

Не, не трябва, пише Bloomberg. В момента цари несигурност. Невъзможно е да се каже какво наистина възнамерява да направи Белият дом по отношение на митата - краткосрочна заплаха за извличане на отстъпки за сигурността на границите, дългосрочен източник на нови данъчни приходи, стена, която да затвори пътя на чуждестранните производители? (Каквото и да каже кабинетът на Доналд Тръмп, логиката подсказва, че не могат да бъде и трите.)

Фискалните планове за останалата част от тази година засега също са загадка. При положение че икономиката е на пълна или близка до пълната заетост, а инфлацията все още се приближава към целта от 2%, няма спешна нужда лихвените проценти да се променят в една или друга посока. Председателят на Фед Джером Пауъл и колегите му трябва да изчакат.

Въпреки това финансовите пазари биха могли да извлекат някои интересни сигнали от изявлението на централната банка и пресконференцията на Пауъл след заседанието на 30 януари. В преработеното изявление се казва, че равнището на безработица се е „стабилизирало на ниско равнище“, а не „равнището на безработица се е повишило, но остава ниско“. Посочва се също така, че „инфлацията остава малко по-ускорена“, а не „инфлацията е постигнала по-нататъшен напредък към целта от 2%, но остава малко по-ускорена“. Тези корекции сигнализират за промяна в преценката на Фед за баланса на риска - от „пазарът на труда отслабва“ към „инфлацията е упорита“. Оттук и мнението му, че все още е уместна леко рестриктивна парична политика и че трябва да се изчака възобновяването на напредъка към „по-нормален“ лихвен процент.

Това наистина е логично - и не само заради данните за заетостта и инфлацията. Не по-малко важни са дебатите около „нормалния“ или „неутралния“ лихвен процент. След пандемията от Covid-19 и произтичащите от нея икономически смущения никой, включително и Фед, не може да бъде сигурен какъв е този процент. Новите съмнения, свързани с търговската и фискалната политика на Тръмп, само допълнително усложняват нещата. Сегашният лихвен процент може да се окаже новият нормален и е възможно с течение на времето да се наложат по-високи, а не по-ниски разходи по заемите. При сегашното положение спекулациите за това какво ще последва не помагат. Единственият сигурен ориентир ще бъдат постъпващите данни за заетостта и цените.

На пресконференцията си след срещата Пауъл отправи друго послание. Любезно, но твърдо, той заяви, че многократните искания на президента за по-ниски лихвени проценти не са фактор в изчисленията на Фед. Белият дом би постъпил разумно, ако остави темата настрана. Ако разклати доверието на инвеститорите, че Фед определя политиката си по свои собствени критерии, резултатът ще бъде скок на инфлационните очаквания - и по-високи дългосрочни разходи по заемите независимо от краткосрочния лихвен процент. В тази нова епоха на объркване по отношение на политиката е по-важно от всякога независимостта на Фед да може да се приема имплицитно.