Проучване: ЕЦБ може да изчака до декември, за да намали окончателно основната лихва

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да отложи последното си намаление на лихвените проценти до декември, показва проучване на Bloomberg сред икономисти.

Мнозинството анкетирани в проучването продължава да очаква, че последното намаление на депозитната лихва с четвърт пункт до 1,75% ще се случи през септември след пауза на заседанието през следващата седмица. Същевременно половината от анкетираните смятат, че на ЕЦБ може да ѝ отнеме три заседания, преди трейдърите да приемат, че разходите по заемите са достигнали долната си граница.

По-рано председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че ЕЦБ е в „добро положение“, за да се справи с всички предизвикателства пред икономическия растеж и инфлацията, които могат да възникнат в близко бъдеще. Но след края на лятото консенсусът е по-слаб.

ЕЦБ има време до декември да предприеме следващото понижение на лихвите. Изображение: Bloomberg

Докато членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел смята, че летвата за още едно намаление е „много висока“, финландският гуверньор Оли Рен и френският му колега Франсоа Вилроа дьо Гало се опасяват, че ръстът на цените няма да достигне 2%, особено ако еврото поскъпне още повече спрямо долара.

„Решението през юли би трябвало да бъде сравнително ясно, като повечето членове на Управителния съвет вероятно ще подкрепят запазването на лихвените проценти без промяна“, коментира Фабио Балбони, старши икономист за еврозоната в HSBC. "Докато някои ще възприемат това като пауза, други ще го видят като край на цикъла на намаляване на лихвите. Това би могло да породи някои дискусии относно посоката на разходите по заемите след юли“, добавя той.

ЕЦБ очаква, че ще намали лихвите още веднъж. Изображение: Bloomberg

Около една четвърт от участниците в проучването смятат, че ЕЦБ вече е приключила с понижаването на лихвите. Почти половината предвиждат последна такава стъпка през септември, а 21% очакват, че тя ще дойде през декември.

Който и път да изберат централните банкери, той ще зависи до голяма степен от търговските преговори между Брюксел и Вашингтон. Само преди дни президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши Европейския съюз (ЕС) с мита от 30% от 1 август, ако дотогава не бъде постигнато споразумение.

Геополитическото напрежение все още е сред най-големите рискове за икономиката на еврозоната. Изображение: Bloomberg

„Развитието на търговските преговори между ЕС и САЩ е най-важното нещо, което трябва да се наблюдава, тъй като то може да промени сегашния баланс между вътрешната сила и външното търсене“, казва Джули Йофе, европейски макростратег в TD Securities. „Тъй като постигането на споразумение е малко вероятно до заседанието на ЕЦБ следващата седмица, Управителният съвет няма да може да сигнализира дали е необходимо допълнително намаляване на лихвените проценти, или е достигнат крайният лихвен процент“, добавя тя.

Основното предизвикателство, казва Юси Хилянен от SEB, е да се „избегне насочването на пазарите нито към, нито далеч от ново понижение на лихвения процент“.

Рисковете пред краткосрочните прогнози на ЕЦБ са предимно балансирани. Изображение: Bloomberg

Трейдърите виждат по-малко от 50% вероятност за понижение през септември. Намаляване до края на годината обаче е почти напълно отразено в цените.

През септември и декември централните банкери ще могат да съгласуват решенията си с новите икономически прогнози за 20-те държави от еврозоната. Миналия месец ЕЦБ прогнозира, че инфлацията ще се установи на равнище от 2% през 2027 г., като през следващата година ще достигне средно 1,6%.

Анализаторите смятат, че рисковете пред прогнозите от юни са предимно балансирани. Те са разделени поравно по въпроса дали е по-вероятно инфлацията  да надхвърли, или да се забави под целта.

„Низходящите рискове вероятно са по-големи в краткосрочен план. Рисковете за ускоряване на инфлацията може би са по-големи в средносрочен план“, смята Денис Шен, икономист в Scope Ratings.

Той твърди, че евтините стоки от Китай и други страни, засегнати от американските мита, вероятно ще отслабят ценовия натиск, ако се пренасочат към Европа, като възходът на еврото също ще има дезинфлационно въздействие.

Кога поскъпването на еврото се превръща в проблем за ЕЦБ? Изображение: Bloomberg

Макар че ограничи донякъде ръста си, единната европейска валута е поскъпнала с почти 12% спрямо долара през тази година и се търгува на ниво около 1,16 долара за евро. Заместник-гуверньорът на ЕЦБ Луис де Гиндос заяви пред Bloomberg този месец, че 1,20 долара - ниво, което не е достигано от повече от четири години - е точката, при която икономиката може да изпадне в затруднение.

Анкетираните обаче очертават по-висок праг. Само около една четвърт от тях споделят мнението на Де Гиндос, а останалите посочват нива до 1,35 долара за евро като проблемни. Според мнозина темпът на поскъпване е също толкова - ако не и по-важен - от самия обменен курс при определянето на рисковете за икономиката.

„Планираните увеличения на публичните разходи в Европа също рискуват да задържат основната инфлация над целевите нива“, посочва Силвен Бройер, икономист в S&P Global Ratings. „ЕЦБ не бива да приема, че базисната инфлация лесно ще се върне и ще остане на целевите си нива през следващите години.“