България и световната ликвидна криза

Повечето от нас помнят кризата в годините 1997-98 г., която предизвика както банкови фалити, така и фалити за една част от предприятията в нефинансовия сектор на икономиката. Друга част ограничиха своите инвестиции и в резултат освободиха производствен и кадрови капацитет. С други думи икономиката функционираше под равнището на своя потенциал, което създаде възможности за бързо наваксване и големи печалби, поради относително ниската цена на труда, поддържана от значителния брой безработни.

Така се създаде поле за екстензивен растеж на икономиката, тоест основан на оползотворяване на съществуващите трудови и капиталови (машини, обороудване и т.н.) ресурси.

Генератор на икономическото развитие в страната след кризата през 1997 г. беше навлизането на чужд капитал по линията на преките чуждестранни (и портфейлни) инвестиции, както и на чуждестранните заеми. Мотивацията на притока на този капитал бе намаляването на инвестиционните рискове в страната, породено от стабилизирането на макроикономическата обстановка след въвеждането на Валутния борд, неколкократните повишения на кредитния рейтинг на България, както и на извършване на редица структурни реформи, най-важната от която бе приватизацията на държавни компании. Друг фактор, примамващ чуждото спестяване (капитал), бе потенциалът за големи печалби, породен от сравнително ниската база.

В условията на Валутен борд притокът на чужда валута означава повишаване на паричната маса в обрaщение правопропорционално на фиксирания валутен курс на лева към еврото. Как това обаче се отразяваше върху икономиката?

Макроикономическата теория изразява икономическата активност чрез следното уравнение на размяната:

1) M x V = Q x P,

където M представлява паричната маса в обръщение, V е скоростта на обръщаемост на парите в номинален БВП, Q е физическият обем на реализираните крайни блага, а P е тяхната пазарна цена (средната цена).

С други думи уравнението ни казва, че общата сума на «похарчените» пари в дадена страна (M x V) е равна на общата сума на получените пари за производство на блага в същата страна (Q x P).

Допускайки, че V е константна величина и решавайки горното уравнение спрямо M, то:

2) M = Q x P
               V

Или с други думи номиналният размер на Брутния вътрешен продукт (Q x P) зависи от паричната маса в обращение, която пък зависи предимно от чуждите инвестиции и заеми.

Увеличаването на притока на чужди инвестиции и заеми води до нарастване на M (съгласно условията на Валутния борд) и при константна обръщаемост на парите V, всичко това резултира в нарастване на Q x P, тоест на номиналния БВП.

В условията на непълна заетост на факторите на производство, тоест тогава, когато икономиката функционира под равнището на своя потенциал, нарастването на M, тоест на платежспособното търсене, резултира първоначално в нарастване на цените (P) от частта Q x P, (тоест на номиналния БВП), тъй като те са по-гъвкави от производството, като в дълъг срок това увеличение на търсенето и цените мотивира създаването и на повече Q (реалния БВП). Последното е възможно именно, защото има незаети ресурси (машини, работна ръка), с които да се произведе пределен продукт Q.

По отношение на съществуващите активи – недвижими имоти и ценни книжа, първоначално пазарът реагира с растеж на цените им и нарастване на рентабилността от инвестициите в тези активи. На един по-късен етап (дълъг срок) станахме свидетели на бум в строителния сектор и бум в набиране на средства през борсата (увеличения на капитала) и съответно спадане нормата на печалбата от тях.

Така, за близо десетгодишен период на реформи и екстензивен растеж (на оползотворяване на съществуващите неизползвани ресурси) от 1999 г. до края на август 2008 г. паричната маса в обръщение по данни на БНБ нарасна 4,5 пъти до 28,1 млрд. лв., номиналният БВП за перода 1999-2007 по данни на НСИ се увеличи 2,4 пъти до 56,5 млрд. лв., а реалният БВП регистрира нарастване за същия период от 1,54 пъти (от изчисления на база данни на НСИ). От своя страна безработицата падна от около 20% през 1999 до по-малко от 6% към края на август 2008 г.

Освен че бяха оползотворявани съществуващите производствени мощности, успоредно се създаваха и нови такива (което пък същевременно увеличаваше и потенциалния БВП) – завода Шишеджам край Търговище, Либхер край Пловдив, завода за резервни части на Монтюпе в Русе...

Каква е обаче връзката между фалитите в САЩ и икономическата активност в България?

Ипотечната криза в САЩ, която породи ликвидни проблеми за финансовия сектор в най-голямата икономика в света, доведе до фалити за две от най-старите банки в страната – Bear Stearns и Lehman Brothers, както и до опит за спасяване на най-големия американски застраховател – AIG от страна на Федералния резерв на САЩ.

Фалитите доведоха до по-голямо недоверие между финансовите компании и при все че кредитът се отъждествява предимно с доверието, то резултатът бе влошаване още повече на ликвидността във финансовата система не само на САЩ, а и на останалия свят, тъй като световните пазари са интегрирани повече от всякога. Оскъдността на свеж финансов ресурс резултира в повишаване на лихвите на междубанковия пазар, като цената на заемите между търговските банки, измерена чрез лихвата по овърнайт депозитите в долари на лондонския пазар (LIBOR), скочи двойно само за един ден.

В резултат на това Федералният резерв, централната банка на Япония и Европейската централна банка взеха решение координирано да налеят 180 млрд. долара във финансовата система, за да предотвратят влошаване на кредитната атмосфера.

В зависимост от това докъде ще се разпространят фалитите в САЩ и големината на експозицията на европейските банки към американски такива и към ипотечни високорискови облигации, ще зависи и развитието на ликвидната криза в Европа, а от там и у нас, тъй като около 80% от активите на българската банкова система по данни на БНБ са собственост на европейски банки.

Вероятно гласуваният от AIG дивидент в размер на 25% от активите на БТК е част от мащабна кампания по изтегляне на ликвидност от дъщерните подразделения на американската застрахователна компания в цял свят за посрещане на «касови разриви» при управлението на паричните потоци на AIG.

По същия начин при пренасяне на системния риск за банковата система и в Европа, най-засегнатите единици в системата ще се нуждаят всеячески от свободен ресурс за справяне с кризата, теглейки свободни средства, включително и от българските си дъщерни банки (доколкото нормативните изисквания им позволяват). Дори и да няма изтегляне на капитали, то едва ли ще има нови такива или това означава, че ще спре кредитният ресурс за икономиката ни, както и преките чуждестранни инвестиции (пак поради същата причина). Кредитният дефицит ще предизвика покачване на лихвените проценти.

Така започва да действа обратният процес - спирането на притока и дори изтеглянето на капитал ще доведе до съответно застой/намаляване на парите в обръщение М и при константна скорост на паричното обръщение V, резултатът е първо застой или понижаване на цените P, тъй като те са по-гъвкави и замразяване на съществуващи проекти и застой или спад на реалния БВП (Q) в средно-срочен и дългосрочен план, повишаване на безработицата и функциониране на икономиката под равнището на потенциала.

По-големият проблем

Всъщност евентуален проблем от изтегляне или спиране на притока на чужд капитал няма да е толкова съществен, поне в дългосрочен аспект, ако е мотивиран само от ликвидна криза, тъй като последната винаги е временна и когато тя свърши, то същите капитали ще се върнат обратно по своето предназначение в страната.

По-скоро главен демотиватор на търсенето и предлагането на инвестиции и заеми (чужди и местни) би бил недостигът на квалифицирана работна сила.

Бизнесът изпитва остър недостиг на кадри, въпреки резерва от безработни (към края на август 2008 г. официалната безработица в страната е едва 5,9%), което загатва за несъответствие в тяхната квалификация с реалните нужди на бизнеса.

Българската икономика функционира на равнището на своя потенциал, тъй като човешкият фактор на производството е вече дефицитен.

Това ще ограничи по-нататъшния екстензивен ръст на икономиката, въпреки че степента на натоварване на производствените мощности в промишлеността по данни на Националния статистически институт е 25% под максималните възможности.

Именно недостатъчната квалифицирана работна ръка може да откаже австрийският металургичен гигант Фьост Алпине да добави 10 млрд. лева към паричната маса М и от там към увеличаване на благосъстоянието на страната ни (Q).

Алтернативата е интензивен растеж на икономиката, тоест основан на нарастване на производителността, което означава със съществуващите сега ресурси да се произвежда повече за единица време.