Членове на ЕЦБ смятат, че мирът в Иран не е достатъчен за справяне с енергийния шок

Представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) дават сигнали, че мирното споразумение между САЩ и Иран не означава непременно край на повишенията на лихвените проценти, дори ако то предотврати по-сериозно ускоряване на инфлацията, предава Bloomberg.

Макар че ръководителите на базираната във Франкфурт финансова институция, включително председателят Кристин Лагард, приветстват перспективата за възобновяване на петролните доставки през Ормузкия проток, те смятат, че върху икономиката вече са нанесени значителни щети и не съжаляват за решението си от миналата седмица да повишат лихвените проценти.

„По-високите енергийни разходи вероятно ще останат с нас по-дълго, отколкото мнозина се надяваха“, посочва гуверньорът на Словашката централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Петер Казимир. „Дори с току-що обявената рамка за мир между САЩ и Иран, щетите в Близкия изток не могат да бъдат поправени за една нощ“, добавя той.

Основното безпокойство е, че ще бъде необходимо време за възстановяване на производствения капацитет, ремонт на инфраструктурата и възобновяване на корабоплаването. Междувременно усилията за попълване на запасите ще поддържат цените на петрола на относително високи нива.

Рискът за всички 21 държави от еврозоната е, че компаниите и работниците ще реагират чрез повишаване на продажните цени и искания за по-високи заплати, което ще задържи инфлацията значително над целта от 2%. Повечето анализатори продължават да очакват допълнително затягане на паричната политика, а пазарите вече виждат вероятност за поне още едно увеличение на депозитната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,5% тази година.

Според Грег Фузеси, икономист в JP Morgan, перспективата за мирно споразумение „намалява част от натиска върху ЕЦБ“, но това не означава, че необходимостта от повишаване на лихвите е отслабнала съществено.

Той все още очаква ново повишение през септември след увеличението от миналата седмица и смята, че има реален шанс за трето повишение преди края на годината.

Изказванията на редица централни банкери подкрепят тази теза.

Ръководителят на Португалската централна банка Алваро Сантуш Перейра посочва, че ще е необходимо време енергийните пазари да се нормализират. Неговият латвийски колега Мартинс Казакс отбелязва, че икономиката е изправена пред поредица от натрупващи се шокове и че „настоящият шок все още не е изчерпал въздействието си“.

Гуверньорът на Германската централна банка Йоахим Нагел добавя, че изтичането на временните фискални мерки за ограничаване на енергийните цени може да продължи да подхранва инфлацията през следващите месеци.

„Краят на конфликта не означава непременно незабавен край на шока“, посочва ирландският гуверньор Габриел Маклуф. „Остава да видим колко бързо ще се нормализират веригите на доставки и ще се коригират енергийните цени.“

Цената на петрола вече е спаднала под 80 долара за барел спрямо около 110 долара в пика на войната. Bloomberg Economics прогнозира, че тя може да се понижи допълнително до диапазона 70-75 долара за барел, ако споразумението бъде окончателно подписано и приложено.

Въпреки това тези нива остават по-високи от цените преди войната, а главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн предупреди, че евентуалното поевтиняване на петрола няма да предотврати напълно по-силния инфлационен натиск.

„Четири месеца на високи енергийни цени означават, че в инфлационния процес вече се натрупват ефекти и инфлацията ще остане над 3%“, заяви Лейн. „Ще има косвени последици за храните, стоките и услугите както тази година, така и през следващата.“

Макар основният сценарий на ЕЦБ да предвижда инфлацията да се върне към целта от 2% през 2028 г., предпочитаният от Лейн показател, който включва храните, но не и енергоносителите, се очаква да остане над това ниво поне до тогава.

Главният европейски икономист на Goldman Sachs Яри Стен отбелязва, че необходимостта от реакция е вероятно по-голяма за ЕЦБ, отколкото за Федералния резерв на САЩ или Английската централна банка (АЦБ). Причината е, че ЕЦБ вече беше намалила лихвите до неутрално равнище преди избухването на войната в Иран и сега трябва да ги повиши, ако иска да охлади икономическата активност.

„Исторически ЕЦБ реагира много по-последователно на енергийни шокове“, подчертава Стен. „Когато общата инфлация се е ускорявала значително над целта от 2%, ЕЦБ обикновено е отговаряла с действия, отчасти защото, за разлика от Фед, тя има само един основен ангажимент - ценова стабилност.“

В същото време новият управител на Френската централна банка Еманюел Мулен призова колегите си да не дават предварителни обещания за бъдещата политика.

„Макар да имаше единодушие относно повишаването на лихвените проценти, имаше и консенсус, че не сигнализираме за началото на нов цикъл на затягане на паричната политика“, заяви той.

Сред икономистите също има мнения, че няма спешна нужда от ново увеличение на лихвите или че септември би бил по-подходящ момент за оценка на ситуацията.

Спирос Андреопулос от Thin Ice Macroeconomics смята, че споразумението увеличава стойността на изчакването. Според него по-ниските цени на петрола ще ограничат натиска върху общата инфлация и ще помогнат за стабилизиране на ценовите очаквания, което ще даде време за събиране на повече информация.

Самата Кристин Лагард обаче подсказа, че няма да позволи мирното споразумение да я разколебае.

„Ако тези новини бъдат потвърдени през следващите дни и бъде подписан меморандум за разбирателство, това е добра новина“, каза тя. „Но моята задача е да овладея инфлацията, ако тя отново се събуди. Ако инфлацията излезе извън контрол, връщането ѝ обратно ще бъде много по-трудно и по-скъпо“.