Защо Стомана Индъстри работи с 10% марж на печалбата, а Кремиковци затъна?

Стомана Индъстри АД реализира 20% ръст на приходите през 2008 г., а за 2007 г. има 873 млн. лв. продажби и близо 92 млн. печалба. Това прави 10,6% марж на нетната печалба.

Кремиковци пък спира дейност, след като в продължение на години трупаше загуби. Къде е разликата между двете дружества и защо единия соц-мастодонт оцеля и се развива, а другият затъна? Тук е мястото да отбележим, че и третият обект на черната металургия – Промет Бургас, се развива успешно, въпреки че в края на социализма не работеше.

Единствено Кремиковци затъна.

Дали има интерес към активите на Кремиковци?

„Трудно е да се отговори еднозначно, защото в Кремиковци структурите са преплетени и проблемите са преплетени. Не е ясно, дали ако купиш електропещта например, електропроводите няма да са продадени на друг или, както е продадена жп гарата, няма друг да определя кога и при какви цени ще превозваш. Не е ясно и кой ще поеме екологичните разходи. При Стомана бе по-леко като предистория, имаше само две електропещи и последващи производства. И въпреки това преструктурирането отне почти година“, заявява Антон Петров, директор на Стомана Индъстри.

В този коментар се крият и всички отговори. Първо Стомана като по-малка, включително с по-малки задължения, е била по-лесно преструктурирана. В Стомана персоналът е бил по-малък, а и е по-далеч от София и по-трудно може групи металурзи да получат достъп за скандирания пред Министерски съвет и Народното събрание. НЕК и Булгаргаз не дръпнаха кранчето на Кремиковци и той продължи да работи в сивата зона на икономиката поради три причини – първо да не убият длъжника си, второ поради политически протекции над Кремиковци и трето поради невъзможността да си вземат парите чрез съдебен изпълнител, защото в България поради законови проблеми кредиторът е „на колене“ пред длъжника.

Тъй като сметките на Кремиковци в България все пак бяха запорирани от кредитори, се наложи порочната практика дружеството да работи чрез фирми на входа и изхода и да ползва чужди банки за управлението на оборотните си средства. С това проблемите се задълбочиха и се създадоха възможности за източване на ресурси от дружеството, докато НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НОИ си чакаха парите и реално те станаха заложник на Кремиковци.

Цялата отговорност за Кремиковци АД лежи на правителствата и тя е в две направления. Първо защото Кремиковци бе продаден във формат „зомби“, който не решаваше проблемите на кредиторите НЕК, Булгаргаз, БДЖ и НЕК. И второ, защото държавата не е създала механизми за удовлетворяването на кредиторите или за защита на длъжниците.

Пресният пример е с Крайслейр в САЩ. Да, кредиторите на автоконцерна загубиха основната част от парите си, а акционерите загубиха дяловете си, и съответно в българския вариант НЕК, Булгаргаз, НОИ и т.н. щеше да пият голяма чаша студена вода и да получат жълти стотинки, но дружеството щеше да работи и печели, както Стомана и Промет, и щеше да е в светлия сектор на икономиката.

Проблемите на Кремиковци са основно организационни. Никой не отрича, че към електропещта в Кремиковци има интерес, дори еколозите не са против работата й, но, както казва Антон Петров, не е ясно купувайки електропещта, дали електропроводите до нея или жп гарата ще са твои и ще можеш да работиш, без да те изнудват.

Решението за Кремиковци е продажба на обособени части, при която ще се съберат известно количество пари и кредиторите ще бъдат частично удовлетворени. Така в крайна сметка ще се сложи край на „зомбито“ Кремиковци.

Можем да бъдем сигурни, че поне електропещта и ТЕЦ-а ще работят, ще плащат заплати, осигуровки и данъци, както и другите производства, ако се намери купувач и им се даде шанс да започнат на чисто. Кремиковци не може да оцелее в цялостта си, защото никой не може да стартира с милиард дългове към стотици кредитори и да разчита да бъде оставен да работи.

Нужно е парламентът да приеме добри закони за защита на длъжника от кредитора и за защита на кредитора, нужно е също така правителството да спре политическите протекции над Кремиковци (доскоро правителството плащаше заплатите на неработещите служители и удържаше НЕК и Булгаргаз да не спират тока), както и съдът да направи едно перфектно изпълнение върху останалите активи на Кремиковци и след цялата процедура да има работещо производство.

От макроикономическа гледна точка наличието на Стомана, Кремиковци и Промет е ценност за България, защото вместо да се внася арматурно желязо, то се произвежда тук, вместо да се изнася скрап, той се преработва тук, защото с използването на местни ресурси като труд, вода и електроенергия се осъществява износ на метални продукти и се захранват металообработващите и машиностроителните предприятия в България, които на свой ред осъществяват износ.

Свързани компании: