Данните за паричното предлагане подкрепят политиката на ЕЦБ за ликвидността

Кредитите за домакинствата са се увеличили с 8 млрд. евро през януари след понижение със 7 млрд. евро през декември. Заемите за закупуване на жилища през януари са се увеличили леко – с 4 млрд. евро през, докато потребителските кредити са нараснали с 2 млрд. евро, сочат сезонно изгладени данни на ЕЦБ.

Първите 3-годишни кредити на финансовата институция за банките от еврозоната през декември са увеличили паричната база с около 200 млрд. евро, преценява Шулц. По думите му обаче това означава, че ефектът от операцията за дългосрочно рефинансиране остава „умерен“.

Въпреки това развитието „потвърждава колебливите белези на надежда, че декември може да се е оказал повратна точка. Подобряването на доверието и икономическите перспективи вероятно ще усилят тенденцията за по-високо предлагане и търсене на кредити“, смята той.

През уикенда на срещата на финансовите министри на държавите от Г-20 в Мексико президентът на ЕЦБ Марио Драги призна, че увеличаването на кредитирането на икономиката остава предизвикателство за еврозоната.

Той каза, че кредитните условия продължават да бъдат затегнати въпреки първата операция за дългосрочно рефинансиране на ръководената от него институция.

„Виждаме, че временно“ широкият паричен агрегат М3 „продължава да се свива“, посочи президентът на ЕЦБ. „Виждаме затягане на кредитирането, не наблюдаваме бум на кредитите и това е в сила за цялата еврозона“, добави той.

ЕЦБ се надява да осигури на икономиката допълнителен тласък в сряда, когато ще проведе втория – и вероятно последен – етап от операцията по дългосрочно рефинансиране.

Оценките за размера на средствата, които ще предостави банката, варират в широки граници, като размерът постепенно намалява с приближаването на аукциона. Първите очаквания след обявяването му достигаха до отпускане на 1 трлн. евро, докато последните са за сравнимите с първия аукцион 450 млрд. евро.

Операцията получи добър прием чрез възстановяване на доверието на финансовите пазари и понижаване на разходите за финансиране на дълговете на държавите от еврозоната, за част от които доходността бе достигнала рискови нива.