Ново тримесечие, стари грижи

Колкото и изненадващо да звучи, инвеститорите се насочват към новото тримесечие в сравнително добро настроение, преодолявайки стреса, предизвикан от бедствията в Япония, повишаващите се цени на петрола и отложеното финализиране на пакета от мерки за справяне с дълговата криза в Европа, пише Ройтерс.

Първото тримесечие беше изпъстрено с редуващи се седмици на увеличаващ се и намаляващ риск. Въпреки че несигурността до голяма степен остава, пазарите се представят забележително позитивно.

Глобалният индекс Morgan Stanley Capital International показва, че цените на акциите в него са се повишили над нивата от седмицата след земетресението в Япония. От началото на годината акциите от развиващите се страни, които губеха позиции през по-голямата част от тримесечието, са почти на зелено, като се намират на 8-седмичен връх.

Индексът на страха VIX отново се понижи до нивата от преди бунтовете в Египет, които предизвикаха покачване на цената на петрола. В петък VIX се понижи с 0,5% до 17,91 пункта.

От началото на годината някои индекси, като хонконгския Hang Seng и корейския KOSPI, са се повишили с над 17%.

Други индекси се представят по-умерено и все пак позитивно. За тримесечието щатският S&P 500 се е повишил с 8%, френският CAC 40 - с 9%, а германският DAX - с 13%.

Основните причини за печалбите са оптимистичните корпоративни прогнози и увереността, че глобалната икономика е в доста добра форма.

Вероятно положителната тенденция не се усеща от милиони хора в развитите страни, където възстановяването от рецесията все още продължава, а дълговите проблеми не намират решение Въпреки това, прогнозата на Международния валутен фонд (МВФ) за глобален растеж от 4,7% изглежда доста по-добра, в сравнение със средния ръст от 3,5%, наблюдаван през последните две десетилетия.

„Все още има доста несигурност, но основното, което позволи на пазарите да преодолеят опасенията, бяха резултатите на икономиката“, казва Валентин ван Нюуенхоузен, директор в ING Investment Management.

„Вече наблюдаваме възстановяване не само в производството и търговията, но и в сферата на услугите, което го прави по-широко и по-устойчиво на сътресения“, посочва той.

Икономическият фокус през следващата седмица ще падне върху публикуването на ключови данни за безработицата в САЩ, еврозоната и Япония.

От чисто пазарна перспектива обаче последните три месеца донесоха няколко забележителни предизвикателства. Съществува интересен икономически дебат за това дали събития, като бедствието в Япония и революцията в арабския свят са „черни лебеди“, които никой не е можел да предвиди.

Трябва да признаем, че никой не е бил подготвен за тройната катастрофа в Япония – земетресение, цунами и ядрена криза или за революцията в арабския свят, която промени на 180 градуса геополитическата реалност в региона и повишава цените на петрола.

Хроничният характер на кризата в еврозоната вероятно е по-лесен за прогнозиране. Инвеститорите обаче в никакъв скучай не се чувстват по-уверени в светлината на плетеницата от вътрешна и международна политика, непозволяваща намирането на очакваните от пазара бързи решения.

Така че не всеки посреща второто тримесечие с нагласата, че рисковете са отминали напълно. Притеснения поражда и очакваното повишаване на основните лихвени проценти, включително от страна на Европейската централна банка.

През изминалата седмица Barclays Capital обяви, че нормализацията на валутната политика – повишаването на лихвените проценти – означава, че клиентите на банката трябва да възприемат „по-внимателен подход към пазарите, отколкото рисковите позиции, които банката препоръчваше от началото на възстановяването преди 2 години“.

Все пак анализаторите на Barclays подчертават, че катастрофата в Япония и размириците в Близкия изток няма да повлияят на икономическото възстановяване в глобален мащаб.

Отлагането на приемане на решение за дълговата криза в еврозоната вероятно ще остане един от пазарните фокуси през седмица.

Европейските лидери не успяха да приемат пакета от мерки, който бяха обещали. Те приключиха двудневната си среща в петък, като се договориха да финализират разширяването на временния механизъм за финансова помощ до юни.

Пазарите приеха провала на срещата доста спокойно, вероятно защото са свикнали Брюксел да просрочва на пръв поглед фиксирани срокове.

Португалия остава страната изпитваща най-сериозни финансови проблеми и според много анализатори скоро ще се нуждае от спасителен пакет подобен на този предложен на Гърция и Ирландия.