Отстраняването на шефа на централната банка руши инвеститорското доверие в Турция

Според Робъртсън при инфлация, която се движи над 15%, и сриваща се валута изкушението ще бъде да се забрани на бизнеса да повишава цените. „Лошата политика поражда лоша политика“, коментира той.

В понеделник турските власти подчертаха ангажимента на правителството към принципите на свободния пазар. Министърът на финансите Лютфи Елван обеща, че в обменния режим на страната няма да се правят компромиси, а Нуреттин Канъклъ, висш служител на управляващата партия, заяви, че свободното движение на капитали ще бъде запазено.

В миналото Кавджъоглу е повтарял становището на Ердоган, че високите лихвени проценти причиняват висока инфлация. Затова и инвеститорите в турски активи са неспокойни за това какви политики ще последват, след като Агбал повиши лихвите по време на мандата си. В неделя Шахап Кавджъоглу заяви, че централната банка ще „продължи да използва ефективно инструментите на паричната политика в съответствие с основната си цел да постигне траен спад на инфлацията“.

Някои анализатори смятат, че проблемите на Турция ще бъдат ограничени, тъй като са причинени от политически решения, които е малко вероятно да бъдат копирани другаде. Други казват, че нестабилната атмосфера на глобалните пазари, причинена от неотдавнашния ръст на доходността на американските облигации, оставя някои нововъзникващи икономики изложени на нарастващите рискове и оттеглянето на инвеститори.

„Изненадите в Турция рискуват да се пренесат в държави като Бразилия и Южна Африка“, казва Мохамед Ел-Ериан, президент на Queen’s College Cambridge и съветник на Allianz и Gramercy Fund Management.

Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси, също определя Бразилия и Южна Африка като особено уязвими от ситуацията в Турция. Развитието на ситуацията, казва той, трябва да се разглежда в контекста на депресирана икономическа активност поради пандемията - проблем, споделен от други страни, заедно с натиска от нарастващата доходност по американските облигации, посочва той.

„Тежестта на разпродажбите на пазара на облигации в САЩ е основно предизвикателство за развиващите се пазари като цяло, тъй като по-високите лихвени проценти в САЩ подбиват капиталовите потоци към развиващите се пазари“, допълва Брукс.

Миналата седмица, заедно с Турция, централните банки на Бразилия и Русия също повишиха лихвените проценти повече, отколкото инвеститорите очакваха. Според Робъртсън те са били принудени да действат агресивно заради нарастването на доходността по 10-годишните облигации в САЩ. Очаква се подобни действия да предприеме и ЮАР.

Основната трудност за страни като Бразилия и Южна Африка е, че те имат много голям публичен дълг, който става все по-скъп за обслужване с ръста на лихвените проценти. И двете страни пострадаха тежко от пандемията и това ограничава способността им да се възстановяват, въпреки че и двете са износители на стоки и ще се възползват донякъде от възстановяването в САЩ и стимулите на Байдън.