Инвеститорите в САЩ имат рядка възможност за критично мислене

Легендарният инвеститор в подценени акции Бенджамин Греъм веднъж посочи: „Навикът да се обвързва платеното с това, което то предлага, е безценна черта при инвестирането“, пише за Financial Times Джон Хасмън, филантроп, икономист и инвеститор.

На фона на неотдавнашните рекордни върхове според многобройни мерки за оценка на фондовите пазари, инвеститорите се сблъскват с рядка, вероятно веднъж на поколение, възможност за критично мислене, което насърчаваше Греъм. 

Финансовите пазари и икономиките са среда, в която убежденията на индивидите движат поведението, като колективно дават резултати, които след това влияят на свой ред на убежденията. В краткосрочен план може да е без значение дали тези системи от убеждения са добре обосновани. В дългосрочен план въпросът е задължителен.

Сред най-силните елементи на системата от убеждения, подкрепящa рекордните борсови оценки и търговията с дълг, е схващането, че ликвидността на централната банка има способността да поддържа повишените оценки за неопределено време. Годините на интервенции представиха централните банки като инструменти за самозатвърждаващи се спекулации. Обикновени фрази като „Подкрепата на Федералния резерв“ вече представляват цялостни инвестиционни стратегии.

Пример за това доверие е почти универсалното твърдение, че рекордните оценки на фондовите пазари са оправдани от ниските лихвени проценти. Но какво се разбира под „оправдани“?

Аксиоматично е, че колкото по-висока е цената, която човек плаща днес за някакъв набор от бъдещи парични потоци, толкова по-ниска е дългосрочната възвръщаемост, която може да се очаква. Повишените оценки на фондовия пазар намаляват бъдещата борсова възвръщаемост. Рекордно ниските лихви може да „оправдават“ рекордно високите оценки на акциите, но само по същия начин, по който бъркане в окото оправдава разбиване на палеца с чук.

Ситуацията е по-лоша, ако, както през последните десетилетия, потиснатите лихвени проценти са придружени от растеж под средния на брутния вътрешен продукт и корпоративните приходи. Рекордните оценки тогава просто влошават нещата.

Може да е полезно да се разгледа критично убеждението, че „ликвидността“ на централната банка е надежден механизъм за подпомагане на пазарните оценки. Покупките на активи на централните банки действат чрез изтеглянето на лихвоносните ценни книжа от частни ръце и замяната им с базови пари с нулева лихва (банкови резерви и валута). Подобно на акциите, облигациите или всяка друга ценна книга, след като веднъж са създадени базовите пари, те трябва да бъдат държани от някой във всеки момент, докато не бъдат оттеглени от централна банка.