Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

ИПИ: Квотите за български стоки правят мечешка услуга на всички

Предложенията на МЗХГ влизат в пряко противоречие с правото на ЕС по отношение на търговията и конкуренцията, пише Адриан Николов

ИПИ: Квотите за български стоки правят мечешка услуга на всички

Снимка: Pixabay

Кризисните ситуации са чудесен момент за въвеждане на популистки икономически мерки, с които държавата имитира полагане на грижа за гражданите и тяхното добруване. Този род популизми имат и много лошия навик да оцеляват и да объркват стопанския живот дълго след като кризата, в която са създадени, приключи. Именно в тази група популизми е новото претоплено предложение на земеделското министерство за задължителен дял на произведените в България стоки в търговските вериги, коментира Адриан Николов от екипа на Института за пазарна икономика.

Още по темата

Появилото се за първи път във вторник предложение предполага поне половината пространство, заемано от хранителни стоки в търговските вериги, да бъде запазено за българско производство, като същите тези стоки следва да бъдат купувани директно от производителите им в обхват до 200 километра от магазина, в който се продават. Предложението включва и забрана на промоциите на български стоки без изричното разрешение на производителите им. Видимо, мерките целят промяна на баланса във взаимоотношенията между търговците и местните снабдители, но имаме всички основания да смятаме, че то ще е най-вече за сметка на потребителите.

На първо място, сблъскваме се с класическия проблем как да дефинираме произведените в България стоки. В условията на отворена икономика и активна трансгранична търговия, често суровините и крайните продукти не са произведени в една и съща държава. В такъв случай, салам произведен в България от испанско свинско отговаря ли на определението за българска стока? А кайма от смляно и пакетирано в Гърция месо от български крави? Ако и двата примера са на „български стоки“, то определението олеква чувствително. Ако и двата не отговарят на нея обаче, предложеното изискване създава сериозен риск веригите да нямат с какво да запълнят запазените 50% от хранителните си рафтове.

На този етап не е предложен и анализ дали българските производителите на хранителни стоки – дори и да приемем, че тези които работят с чуждестранни суровини отговарят на дефиницията за такива – са в състояние да отговорят на търсенето на потребителите.

Това важи с особена сила за свежите продукти извън сезон; производството на ябълки в България през декември е трудна задача, независимо от волята на който и да било министър. Тук не бива да забравяме и обстоятелството, че качеството на стоките, предлагани във веригите, е подложено на много по-стриктен контрол, особено в сравнение с тези на откритите пазари, и рискът много от малките производители да не са в състояние да покриват необходимите базови стандарти е напълно реален. Тук основният риск отново се носи от потребителя, тъй като по-малкото предлагане върви ръка за ръка с по-високи цени.

Също толкова объркващо е изискването за географска близост на снабдителите до магазините, в които стоките им се предлагат.

От една страна, то демонстрира пълно неразбиране за начина, по който работи моделът на логистика в модерната търговия, който в почти всички случаи разчита на централни складове и преразпределение на стоките през тях, което значително увеличава дистанцията.

От друга страна, игнорира обстоятелството, че производството далеч не е равномерно разпределено на територията на страната, и съответно създава риск от пренасищане със стоки на едни места и пълното им отсъствие на други.

Тежестта на пазара на София на фона на всички останали и обстоятелството, че в източната част на страната има значителна територия, която е на повече от 200 километра разстояние, означава, че предложената мярка на практика фаворизира производителите, разположени близо до столицата и наказва тези, които са далеч.

Не бива да пропускаме и изключването на българските производители от промоциите. Това неминуемо също тласка цената на произведените у нас продукти нагоре и елиминира способността на веригите да ползват цените за да насочват потреблението. Както и в предишния случай, губещите са потребителите, тъй като при липсата на промоции, във всички случаи, или ще запазят досегашното си потребление, но на по-високи цени, или ще свият обема на покупките си, или ще се преориентират към по-ниско качествени продукти на по-ниски цени.

Идеята за подкрепа на българските производители на храни на фона на кризата в никакъв случай не е непременно лоша; създаването на квоти и географски ограничения обаче може единствено да им направи мечешка услуга.

Ако Министерството на земеделието е убедено в нуждата от това да се случва, има поне няколко по-добри идеи, като например:

- Помощ за подобряването на качеството и постигането на необходимите сертификации за производители за производители, които понастоящем срещат трудности с това;
- Подкрепа за откритите пазари и подобряване на логистиката на малките производители;
 - Подкрепа на мрежа за директни доставки и онлайн поръчки, която заобикаля наложените канали за продажба на храни.

Съзнателно настоящият текст се фокусира само върху икономическите последствия от предложенията и напълно игнорира правните, където дори и най-повърхностният анализ сочи, че те влизат в пряко противоречие с правото на ЕС по отношение на търговията и конкуренцията.

Трябва да е ясно – популистките мерки, които бъдат въведени в борба с имагинерни проблеми в хода на кризата, заплашват да останат с нас много след нея и по тази причина не бива да бъдат допускани.

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (11)

   1| 2    
0
 
6
 
11
Solar Power до: Бидонойл
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Аз я прочетох , обаче никъде не е отбелязано как стои този въпрос например в Бавария, Франция, Холандия .... защото аз имам лични наблюдения по тези места и местното е на първа линия дори бира от бай Пенчо в съседното село дето прави по 50 бири на ден.....
0
 
2
 
10
dr.5rov до: Бидонойл
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Преди да напиша коментара си, аз внимателно я прочетох. В някои от аргументите има резон, но винаги ме дазни факта, когато автори говорят за Възможно Бъдещо развите на една ситуация, като нещо Вече Случило се в Миналото. Между другото, много от тези така наречени проповедници на какво ли не, говорят точно така. Подбират си подходящия набор от факти, комбинират ги за да "докажат" тезата си и я представят пред публиката като нещо, което едва ли не вече е станало или най-малкото е неизбежно.
4
 
2
 
9
Бидонойл до: dr.5rov
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Все пак те съветвам да прочетеш статията, според мен тя е добре аргументирана. А привържениците на квотите също говорят с твърде голяма категоричност за бъдещето, не трябваше ли и те да кажат: "Искаме да въведем квоти с НАДЕЖДАТА, че това ще помогне на българските производители"?
4
 
2
 
8
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Късно е либе за китка!Българското зеленчукопризводство вече не може да задоволи пазара ни.
0
 
8
 
7
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Храните са стратегически ресурс. Ако не произвеждаме, то на следващия вирус през 2022-ра когато другите страни си спрат износа на храни ще се озъбим....

Още от Анализи
Близнашки: Имунитетът на президента не е абсолютен