Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

ИПИ: Стандартът на живот расте, но бъдещето изглежда несигурно

Икономическият шок от настоящата криза и скокът на безработицата неизбежно ще се отрази и на структурата на домакинските бюджети

ИПИ: Стандартът на живот расте, но бъдещето изглежда несигурно

Снимка: Angelov Velko/Bloomberg News

Публикуването на данните на НСИ за доходите и разходите на домакинствата за 2019 г. ни дават добър повод да хвърлим поглед към тяхната структура и особености в годината, която най-вероятно ще остане най-добрата за българската икономика в непосредствено бъдеще, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика.

Годините на икономически подем и рекордна експанзия на пазара на труда след 2015 г. дават ясно отражение и върху размера на доходите, и върху тяхната структура. Номинално, между 2010 и 2019 г. средният доход на лице от домакинство е нараснал почти два пъти – от 3648 лева на 6592 лева, което съответно се материализира пряко и в чувствително повишена покупателна способност. И миналата година продължава тенденцията на ръст не само на номиналния, но и на реалния доход – с други думи, повишаването на доходите на домакинствата изпреварва ръста на индекса на потребителските цени за същия период. Само в рамките на 2019 година годишният ръст на реалния доход е 6,3%, като този продължава да се наблюдава тенденция към ускоряване.

Към основните двигатели на ръста на домакинските доходи ни насочват промените в тяхната структура (Графика 1). В рамките на десетилетието делът на доходите от работна заплата е нараснал от 51% до 57%, което отразява чувствителния ръст на заетостта, а и повишаването на самите заплати; същевременно, относителният дял на доходите от пенсии е намалял с четири процентни пункта, до 27% от общия доход.

Графика 1: Структура на дохода по източници, лева на лице от домакинство, 2010 – 2019 г.

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

Същевременно, от 2015 г. насам както дяловете, така и номиналните стойности на дохода от различните видове обезщетения и помощи остават относително непроменени на фона на ръста на заплатите. Разбира се, този извод важи с различна тежест за отделните социални прослойки – докато в горните доходни групи основният източник на доходи са заплатите, самостоятелната заетост и собствеността, то в по-долните, които имат по-малък досег с пазара на труда, тежестта както на пенсиите, така и на доходите от социални трансфери продължава да е висока.

От гледна точка на разходите, за поредна година наблюдаваме всички индикации за повишаване на благосъстоянието на населението. Най-показателната сред тях е постепенният спад на разходите за храни и напитки, формирали почти 40% от всички разходи преди десетилетие, днес - намалели под 30%. Средствата отделяни за режийни и за поддръжка на дома също се свиват, но с по-бавни темпове. Същевременно ръст се наблюдава при разходите за стоки и услуги, които не са от първа необходимост – свободно време, културен живот, образование, пътувания (Графика 2). Трябва да отбележим и относителния ръст на дела на данъците и социалните осигуровки, който е следствие, от една страна, на ръст на заетостта, а от друга – на повишаването на максималния осигурителен праг.

Графика 2: Структура на разходите на домакинствата през 2019 г., дялове

 

Източник: НСИ, собствени изчисления

За ръста на благосъстоянието на българските домакинства говори и промянава на структурата на потреблението на домакинствата. Спрямо 2010 г., потреблението на хляб и тестени изделия е намаляло с една четвърт, но за сметка на това се наблюдава чувствително повишение в потреблението на месни и млечни продукти, както и на зеленчуци и плодове. Любопитно е и разпределението при алкохолните напитки, където бирата (+60% потребление) изглежда измества виното (-25% потребление), както и при месата, където домакинствата се съсредоточават върху потреблението на свинско и телешко месо, за сметка на агнешкото и овчето.

Въпреки като цяло положителните изводи за благосъстоянието и стандарта на живот на българските домакинства през изминалата година няма как да не завършим с очакванията за непосредствено бъдеще. Икономическият шок от настоящата криза и скокът на безработицата неизбежно ще се отрази и на структурата на домакинските бюджети; през 2020 г. имаме всички основания да очакваме спад на доходите от заплати и повишаване на важността на социалните трансфери.

От гледна точка на разходите, най-вероятно тази година ще станем свидетели на повишаването на тежестта на храните и другите стоки от първа необходимост в домакинските бюджети, за сметка най-вече на разходите за транспорт, отдих и развлечения. Тези изменения зависят най-вече от продължителността на ограничителните мерки и способността на пазара на труда да се възстанови след прекратяването им, а и двете величини засега са неизвестни. С голяма доза сигурност обаче можем да твърдим, че през 2020 г. няма да станем свидетели на поредния скок в благосъстоянието и стандарта на живот, каквито наблюдавахме през последните няколко години.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

1
 
4
 
6
преди 2 месеца
Стандартът расте ,доходите и инфлацията.Какъв лъвски прогрес !Нима сте слепи да видите!България към прогрес ,властите работят като добре смазана машина.Патриотичните усилия на Министър Танева да спасява земеделските производители и да намери пазари за стоките им,бе зачеркнато със заповед на М-р Ананиев да се затворят пазарите/вместо да се организират и спазват правилата/.Бившата учителка Госпожа Фандъкова сигурно живее с мисълта за обучението на децата ,но не и да даде петно и да се одобрят проекти за нови пазари в София ,за да се задоволяват софиянците с български продукти от месни производители,защото чака може би рушвети за строежа на жил.сграда,или защото едната власт не се обажда на другата. На фона на здравна,социална и икономическа криза ,друг Министър иска да купува снаряжение и военна техника за милярди-на гол тумбак пищови.Строежи за милярди ,кражби за милярди,ремонти на ремонта на ремонтите ,енти подизпълнител на подизпълнителя, ,леви магистрали ,питейни водопроводи
с полиетиленови тръби па поливане на зеленчуци,пропаднали пътища, ненужни селски стадиони,фалирани заводи и банки,избягали"милионери,калпаво строителство,корупция и кражби...списъка е безкраен.Българската държава работеше като добре смазана машина/но по време на социализма/ и тогава страната постигна изключителни индустриални успехи ,създаде електроника ,химия и машиностроене,земеделие ,както и инженери ,каквито едва ли някога ще има.Връзката на прогреса на държавата,целите и властите работещи като добре смазана машина , и един разграден двор където всеки може да дойде да краде и да изнася -на кое от двете прилича сега България.?
2
 
9
 
5
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Това харесвам на този институт - при всички режими са оптимисти. Техният шеф - философа - и при соца беше така.Доходите растат, благоденствие ни залива, да се чудиш какво още искаме.
Само дето не споменават, че и защо колкото и да расте доходът, пак си оставаме на доста дистанцирано последно място в ЕС. Да забелязвате поне една държава за сравнение да има?
1
 
7
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
"Номинално, между 2010 и 2019 г. средният доход на лице от домакинство е нараснал почти два пъти – от 3648 лева на 6592 лева....."
Брей това се казва доходи на "лице от домакинството",това за една година,за един месец или за една седмица.....?Този май ни взема за канарчета.....
7
 
7
 
3
преди 2 месеца
Абсолютно грешна статистика по отношение на разходите на домакинствата!

Основният и най голям разход за над 80% от хората са ДАНЪЦИТЕ които в България са над 50% а от доходите на работещите. В България колкото по беден си, толкова по високи данъци си задължен да плащаш като % от дохода.

Данък върху всяка стока и услуга.
Данък върху горивата.
Данък върху цигарите и алкохола.
Данък върху дохода.
Данък за социални и пенсии.
Данък здравно осигуряване.
Данък върху превозните средства.
Данък върху жилищата.
Данък върху сделките с имоти.
Данък за пътищата.
Данък за смет.
Данък зелена енергия.
....
и др.

Изобщо всяко едно плащане от работник към държавата е ДАНЪК. без значение че са им наслагали ли различни имена.
3
 
9
 
2
преди 2 месеца
Хубавото короноБесие !

Още от Анализи
България все още не разполага с ясна енергийна стратегия до 2050 г.