Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Трябва ли държавата да формира минималната работна заплата*

Предприемачите и работниците чрез силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които трябва да се месят, твърди Никола Филипов

Трябва ли държавата да формира минималната работна заплата*

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

 

В края на миналата година кабинетът предложи минималната работна заплата в България през 2018 година да бъде увеличена на 510 лева. Административното увеличение на МРЗ е често използван инструмент от страна на държавата за „борба с бедността“. На практика обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат. Винаги, когато цената на дадена стока, или услуга, бива увеличавана от държавата, а не през ценовия механизъм на търсенето и предлагането, крайният ефект е обратен на търсения. Всякаква подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които тази икономическа политика цели да направи по-богати, пише в свой анализ Никола Филипов от ЕКИП.

Единствената причина, поради която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти е това, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата. Проблемите тук ще настъпят, когато бизнс цикълът се обърне. Именно в моментите на икономическа рецесия административното увеличение на минималната работна заплата разкрива в действителност, колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.

Негативни ефекти върху бизнеса

В условията на пазарна икономика основният работодател е частния бизнес. През 2017 година в България от 3 150 000 заети лица едва 673 000 лица са били заети в обществения сектор. Всички останали работни места са генерирани от частния сектор. В тези условия предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден работник, защото за разлика от държавата тяхната крайна цел е произведат краен продукт с високо качество и ниска себестойност, който да реализират успешно на свободния пазар, за да реализират печалба, която да ги компенсира съразмерно с поетия от тях риск. Графиката по-долу ясно илюстрира изключително тревожната тенденция от последните години за изпреварващата значително производителността на труда, минимална работна заплата. За периода 2010 – 2017 година в следствие на административното увеличение тя е нарастанала с близо 92%, докато за същия период от време производителността на труда е нарастанала с едва 35%.

Тази негативна тенденция най-общо казано означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не кореспондират със стойността, която работниците генерират. Тоест, срещу поредното увеличение на разходите за труд, насреща не кореспондира същото по размер увеличение в генерираната стойност. Вторичен ефект от административното увеличение на МРЗ е, че тя води до пропорционално увеличаването и на средната работна заплата. Това в дългосрочен аспект на фирмено ниво неизменно ще доведе до свиване в маржовете на печалба на бизнеса. Това директно води до увеличаване на себестойността на крайния продукт, което прави компанията, а на по-глобално ниво и икономиката ни, по-неконкурентоспособни. Фундаменталната икономическа логика гласи, че когато цената на даден продукт или услуга се увеличава, неговото потребление намалява. Това правилно важи в още по-голяма степен, когато този ръст се осъществява по непазарен път, какъвто е случая с увеличението на МРЗ от страна на държавата.

Когато бизнесът не е в състояние да прехвърли успешно увеличената себестойност на предоставяния продукт, или услуга върху крайния клиент, компанията регистрира спад в приходите и реализира загуби. За да се спаси от фалит, бизнесът ще бъде принуден да предприеме мерки, които да доведат до ограничаването на загубите. Тези мерки най-често се изразяват в съкращаване именно на нискоборазованите хора, които работят на МРЗ. В случаите, в които бизнесът успее да прехвърли успешно увеличението на себестойността на крайния продукт върху клиентите си това отново ще засегне най-негативно именно тези работници, които работят на МРЗ. Новите, по-високи равновесни ценови равнища на крайните продукти директно намаляват разполагаемия им доход, което ги прави по-бедни отколкото са били преди въвеждането на МРЗ. Тоест, тази мярка прави по-бедни точно тези хора, които увеличението на МРЗ цели да направи по-богати.

Негативни ефекти върху пазара на труда

Когато един работодател е изправен пред алтернативата да наеме нискоквалифициран работник, който би бил на минимална работна заплата, и образован работник, на който да плати малко над МРЗ, работодателят винаги ще избере да наеме по-образования служител, защото при равни други условия той би могъл да създава по-голяма стойност. По този начин хората, които са без образование и опит биват дискриминирани от работодателите, защото държавата не позволява на бизнеса да ги наеме. Друг основен проблем, който българските политици явно пропускат е това, че нивата на заплащане на цените на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 година минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин, който е града с най-ниски цени на труда МРЗ е представлявала 65% от средната за региона работна заплата.

Когато държавата определя ценовите равнища на труда явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато бизнеса във Видин ще срещне доста по-големи трудности в този аспект. Не е логично и рационално държавата да натоварва бизнеса с по-високи нива на заплащане на труда в най-бедния регион не само в България, но и в Европа. Отново, прекият ефект от интервенцията на държавата в пазара на труда ще бъде намаляване на заетостта, особено сред нискообразованите членове на обществото ни.

Друг негативен ефект от увеличението на МРЗ е, че бизнесът ще започне да наема все повече хора в сивия сектор. Един от най-големите успехи на политическата ни класа след прехода е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване на икономиката ни. Ниската данъчна тежест по един естествен път накара бизнеса и работниците да не виждат особена икономическа логика в това носят риска да крият данъци. За съжаление в последните години постоянното увеличаване на минималната работна заплата в голяма степен елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са на сиво, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна работниците са доволни, защото хем получават социални помощи от държавата, хем взимат и заплата, макар и по-ниска от установената от закона.

В един от най-значимите икономически трудове писани някога „Човешкото Действие“ Людвиг фон Мизес споменава за така наречения „Рикардо ефект“. Той гласи, че при увеличаването на разходите на труд в следствието на увеличаване на минималната работна заплата бизнесът ще бъде принуден да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси.

В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8 000 фирми в Европа. Изследването има за цел да разбере какви ще бъдат реалните ефекти върху бизнеса при увеличаването на МРЗ. В извадката се включват и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Изследването разкрива и друг изключително проблемен ефект. 35% от фирмите, които имат работници на МРЗ заявяват, че ще трябва да увеличат цените на продукцията си, като този процент се увеличава на 41.3% за тези, които нямат работници на МРЗ. Общо за двата типа компании е, че увеличението на минималната работна заплата ще доведе до увеличаване и на другите заплати в компаниите.

На тази база мисля, че е много лесно да се отговори на въпроса, който съм поставил в заглавието. Държавата не трябва да интервенира под абсолютно никаква форма в пазарни феномени, като равнището на минималната работна заплата. Предприемачите и работниците чрез силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството – труда.
Затова:

Минималната работна заплата е 0;
Минималната работна заплата прави незаконно наемането на нискоквафиирани и нискообразовани хора;
Минималната работна заплата винаги води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии;
МРЗ оказва негативно влияние върху профитабилността на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестициите;
Тази мярка увеличава дела на сивата икономика;
Административното увеличение на минималната работна заплата винаги води до по-скъпи стоки и услуги, което от своя страна води до свиване в потреблението.

Анализът е публикуван първо в сайта на ЕКИП и бе любезно предоставен от автора на Investor.bg.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

5
 
3
 
7
преди 7 месеца
МОже да няма мин държавна заплата, ако има много силни синдикати, кито определят ставките както е в Швеция. Там обаче ако си търсиш работа не отиваш при така наречения "работодател"/щото той не създава работата, а я използва/ а при синдиката. "Работодателя" е равен със синдиката и работника е силно и добре защитен! ..но в Булгаристана развитие в човешките мозъци в това отношение няма
Аз бих попитал т.н. "работодателите" как им харева да няма максимален данък по подобие на желанието им да няма мн. заплата, аз предлагам и искам да няма максимален данък!
Консервативните и десните и простите им подръжници рават че бедните не работят и не допринасят за обществото, но от това което съм видял богатите наследници са най-провалената и мързелива част на обществото, те не работят и а притенциозни и затова данъци до 100% или национализация за "работодателите"
5
 
18
 
6
77
преди 7 месеца
Разбирам позицията на робовладелците.
Вчерашните им роби обаче от 2014г. са СВОБОДНИ да работят из целия ЕС само с лична карта.
Каква беше основната мантра на либералния капитализъм?
Свободно движение на стоки, капитали и ХОРА, нали?
Ценния човешки капитал в новите условия ще могат да си позволят само тези БГ капиталисти които дават достатъчни заплати за да няма смисъл българите да бягат на запад.
Който не може - затваря.
Бизнес който не може да осигури прилични заплати не носи просперитет за народа, а бедност. Вреден е за страната ни. Прекрасно е ако затвори кепенците.
Видинчани са най-близо до западните работодатели господа до вчерашни БГ робовладелци. Не ги мислете. Мислете за собственото си оцеляване.
5
 
12
 
5
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
Негативни ефекти на пазара на труда не само няма ами са изцяло положителни ефектите. Който не му харесва да "поема риск" срещу толкова ниска печалба може да отвори Jobs.bg и да предложи уникалните си мениджърски умения, които да бъдат "надплатени" според тезата в статията. Ако ли пък е натрупал много капитал (нямам предвид джипки, *** и имоти) да създаде работни места с по-висока добавена стойност. Ако и двата варианта не го устройват, то явно се самонадценява и "риска и труда" му не струват пукната пара.
Колкото до фрагментацията по региони - ниските заплати няма да помогнат на хората там нито пък на бизнеса в средносрочен и дългосрочен план. Това ще бъде още мъка за работниците и "оправдан риск" за малцина безчовечни. МРЗ има много ясна функция - да затрие "бизнесите", които не могат да изкарат пари да плащат възнаграждения за оцеляването на работника. Това си е форма на чиста експлоатация - 420лв нето възнаграждение не позволява нормално съществуване. По-добре и "бизнеса" и работниците да потърсят друго място и форма на препитание!
5
 
21
 
4
преди 7 месеца
Не е честно спрямо читателите подобно литературно интерпретативно съчинение да бъде главна статия. Кой е Никола Филипов и защо се акцентира на текст от блог за пазарен фундаментализъм?

Цялото есенце се крепи върху глинените крака на няколко много слаби хипотези. Например, че увеличението на крайните потребителски задължително изпреварва увеличението на МРЗ и съответно работещите на МРЗ обедняват. Първо, цените на суровините имат много по-голямо инфлационно значение и второ, няма емпиричини данни как точно повишаването на минималното заплащане влияе на ценовите равнища на някаква основна кошница стоки и услуги.

Твърди се още, че повишаването на МРЗ тласка бизнеса към сивия сектор. Първо, и в момента България е сред водещите европейски страни по Informal economy, и второ, борбата със сивата икономика е работа на контролните органи, а не на МРЗ.

Освен това, въпреки че авторът е прочел няколко икономически реда (най-вече Мизес, може би иФридман, но със сигурност нищо друго), не личи да прави разлика между различните видове пазари. Пазарът на труда НЕ функционира като пазара на стоки и услуги, следователно законите на втория не мога да се екстраполират върху първия. Работната сила е единственият зависим производствен фактор, който погива почти моментално, ако е лишен от определени блага. Следователно трудът търси в много по-голяма степен капитал и земя, отколкото другите два фактора търсят труд. В една хиперболизирана илюстрация законът за търсенето и предлагането би бил най-ефективен в случай, че някой успее да увладее въздуха. Е, този някой ще бъде щедро възнаграден за предприемаческия си риск и нюх.

Освен това незнайно защо МРЗ не се разглежда като консенсусен обществен праг на виталност на бизнеса. С предвидимо и разумно повишаване на този праг неуспешните бизнеси се принуждават или да се съобразяват с новата обстановка, или да напуснат пазара.

Освен това МРЗ е и директна мярка срещу експлоатацията. Разпределението на произведенето в един бизнес би следвало да е много по-балансирано между производствените фактори, отколкото е сега.

Толкоз от мен. Седни си, Никола. Двойка.
3
 
21
 
3
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
Ако зависи от работодателите и 200 лв са много за минимална заплата.И като пазарът определял защо искат да се приложи непазарна мярка с внос на работници извън ЕС?Имат на разположение 510 милионен ЕС-нека наемат датски и шведски работници,

Още от Анализи
Съдебната система дърпа надолу България в класация за човешката свобода